Мила Жени, не можах да си представя как плувам в абсолютния си свят.
Защото в една крайност, дори и в най-красивата, не би ми било добре, а самотно. По-добре ми е тук, където всичко има две лица и всеки въпрос – два отговора. Обичам този – нашия, неабсолютния свят. Този – несъвършения, объркания, противоречивия. Обичам да го подреждам, да го утешавам, да го разбирам.
Защото точно в този неабсолютен свят намирам истинската хармония и равновесие. В него има всичко, което ни е нужно, но понякога не го виждаме. Има красота, живот, има герои и идеали. Има равновесие между приказното и грозното. Има и възможност за избор. Той не винаги е лесен. Но го има. Само трябва да го прозрем.
Това е моят свят. Прегръщам го с всичка сила и ако го искаш, ти го подарявам!
Благодаря ти
Comment от Жени — юли 24, 2008 @ 9:00 am
Това е истинският свят, в който си струва да живеем.Трябва да се видим грозното, за да усетим и открием красивото.Трябва да се сблъскваме с трудности, за да можем да ги преодоляваме и да се чувстваме щастливи.
Comment от Павка — юли 24, 2008 @ 9:27 am
Eeeeeeee, накрая ще излезе, че хората с две деца се чувставт добре в тоя свят, в кожата си, харесват времето извън себе си… Женичка, май ще трябва да се стягаме с тебе
Имаме да настигаме, ей!
Comment от Svetlina — юли 24, 2008 @ 10:45 am
Ей, момичета, пак се събрахме! Харесва ми така
Comment от Диана — юли 24, 2008 @ 11:15 am
Светлинче, ще се стягаме ама аз искам поне 6-7 години време
Comment от Жени — юли 24, 2008 @ 1:55 pm
Изпревара ми вълшебнице!
)))))))
А сега да му мисля как да се включа.
добре,че имам механистични резерви иначе трябваше да ти копирам поста / с разрешение, разбира се / и да го линкна едновременно.
Не че е късно,
ще помисля като се освестя от шока на съпреживяното
Comment от Светла — юли 24, 2008 @ 1:59 pm
Ей не се научих да въздишам и пиша правилно едновременно!
Изпревари ме вълшебнице!
Comment от Светла — юли 24, 2008 @ 2:00 pm
И ти ли си нямаш абсолютен свят, наследнице на Юнг?
Ще ти се подписвам вече:
Лейди Джесика
Comment от Диана — юли 24, 2008 @ 2:10 pm
Тия дето бдят за грешките скоро ще ме линчуват, усещам го!
В тази връзка не знам как да те подкрепя в инициативата за Книги News.
Дали имало правописни или стилистични грешки?
Не знам какво отношение има към факта, че някой е насъбрал сили и смелост да започне от някъде.
И тъй като всички традиции са отдавна скъсани, ще се учи в крачка.
Ще се съобразява с градивната критика.
Но не и с безмисленото безцелно мрънкане и плюене, не заради друго ама на какво те учи, когато нищо не предлага, само те съботира.
Не казвам тия неща на някой конкретно, а на всички, които виждат във всяка инициатива, единствено плахите, несъвършенни прохождащи първи стъпки.
Няма как иначе да се стигне до скачането и танцуването!
Всички от там сме започнали.
Падали сме, става ли сме и постепенно, единствено и само, с неспирни опити, сме се научили на правилна и стройна походка.
Та очаквам нападки от рода: „Говори така, защото и тя е неграмотна.“
Ще ги преглътна!
Не че не нараняват,
не че нямат доза истина…
Но няма да спра да се изправям и да се уча да ходя!
Поне докато мога!
Пожелавам на Книги News същото.
П.С
идеята е да го разпространяваме като линк ли?
Comment от Светла — юли 24, 2008 @ 2:16 pm
Да, може и така. Колкото повече хора го видят и започнат да се замислят поне малко преди да си купят някоя книга, толкова по-добре. Дори само за миг да си помислиш – Това, нареченото роман на годината, дали наистина е шедьовърът на българската литература, по който трябва да равняваме останалото, или нещо не е наред, щом е всички казват, че е толкова добро, а аз не мога и не мога да го харесам.
Comment от Диана — юли 24, 2008 @ 2:25 pm
Кой ще те линчува, Светле, точно това е пътят. Който не го знае, си е за негова сметка
(ааа, за грешките, разбрах!)
Comment от Диана — юли 24, 2008 @ 2:36 pm
много хубаво си го казала, Дид
(за света). Поздравления!
Comment от deni4ero — юли 24, 2008 @ 2:46 pm
Comment от Диана — юли 24, 2008 @ 3:56 pm
Ей, че е идеален твоя свят!!!Чак да ти завиди човек! Без майтап, хубаво е да си доволен живота, който водиш. Малко са тези хора, според мен. Дерзай!
Comment от вили — юли 24, 2008 @ 10:04 pm
Ех, Вили, просто предизвикателствата са част от него, част от хармонията. Ти имаш ли си абсолютен свят, че трябваше да предизвикам трима други да продължат, а не помня кой е писал по темата и кой не е? Ако още не си писала, заповядай, чувствай се предизвикана!
Comment от Диана — юли 24, 2008 @ 10:14 pm
Тук е чисто и добро пространство. Харесва ми.
Това, че няколко млади жени разговарят за литература без натруфените наукоподобни термини и задължителните възхвали към царящият в университетите дух на постмодернизма е вече обозначение за започваща промяна.
Нещо повече.Вие се опитвате да търсите и социалната проекция на това несъгласие.
Разбира се, както отбелязва и Светла,прохождането е трудно.А и наистина традициите са почти скъсани.Но прохождане има, има развитие. За разлика от Русия, където отдавна литературата е с две ясно очертани пространства, ядра – патриотичното и космополито-либералното, у нас нещата са , за съжаление, обидно размити. Но и у нас процесът тече по същата , макар и не толкова дефинирана,разделителна линия: от едната страна са официалните телевизии, вестници,техните форуми,конкурси, а от другата – интернет пространството с неговите издания.
За да няма недоразумения ще се опитам да внеса яснота. Патриотичният лагер / няма какво да се страхуваме от тази дума/ залага на реализма, социалната тематика,опорите на вярата и семейството, критичен е към глобализацията , американизацията в масовата култура, отхвърля постмодернизма като чуждо и вредно за Русия явление, някои от представителите му ревизират редица исторически представи.
Сред ярките имена в него са Станислав Куняев, Михаил Лобанов, Юрий Кузнецов, Александър Проханов, покойният Вадим Кожинов и много други.
Тези хора са практически неизвестни в България.Неизвестна е и борбата им.Но те имат солидно участие в литературния живот на Русия.
Другият лагер е същият като нашите постмодернисти.Глуми, кривене,стихове- запъртъци,алчност,неспирни награди,активно медийно отразяване, визити в чужбина.
На фона на измираща Русия.
Наскоро един преподавател в Шуменския универитет ми каза: “ Не се чуди. Постмодернизмът си върви с идеологията.“
Това, което не каза е чия идеология е тя.
И защо трябва да следваме като омагьосани свирката на хипнотизаторите.
Поздрави!
Comment от Георги — юли 24, 2008 @ 10:14 pm
Не съм писала по тази тема. Вижда ми се трудничка, но обещавам ще помисля ден, два и ще си дам сметка какво е за мен абсолютният свят.
Георги, много си прав. В България всичко ни е размито – литература, музика, политика, та дори и средната ни класа влиза в това понятие. Трудна е тази борба за утвърждаване на някакви ценности. Дори е обречена. Всичко хубаво тук бива потъпкано. Дано не съм права.
Comment от вили — юли 24, 2008 @ 10:50 pm
Допадна ми поетичната миниатюра на Диана , тя си е един великолепен фрагмент. Харесвам такава проза – одухотворена и мъдра.Звучаща естествено.Земна. Проза, която вдъхва живот. Обнадеждава.
Такава литература търся да прочета.
И, уверен съм, че борбата за утвърждаване на ценности не е обречена.
Има ни нас.
Ще се появят и други.
Пример: Преди седмица един познат ми даде да прочета романа „Емине“ на Теодора Димова, подарен му от авторката преди години. Най-добронамерено започнах да го чета. Е, не върви и не върви.Абсолютно нечетивен. А голяма част от т.нар. критика го хвали. Върнах си го на човека. Питам:
- Чел ли си го?
- Не. – отговаря. – И няма да го прочета…
Разликата е , че при наличието на сайтове като КНИГИ NEWS и блогове като Панаира на Vira аз мога да го споделя с вас, други ще го прочетат и ,както казва Диана, постепенно в хората ще настъпи времето за въпроси и оттам за избор.И този избор няма да бъде в полза на автори като Димова.А оттам критичността ще се пренесе и в други сфери на действителността.А след избора следва действие.
А как беше досега? И как все още е?
Натрапва ни се определена литературна нагласа, представяна ни за естествена, закономерна и на практика безалтернативна. Нейните представители формират ясни „критерии“ за „художественост“ и негласни,но строги правила за поведение. Това поведение в повечето случаи включва принадлежност към клан, употребата на цял куп шашкащи непосветения термини, сексуална нетрадиционност,популистко скандалничене, заиграване със сакралии и тяхното ехидно полуотхвърляне, стабилно университетско присъствие, медийно налагане по всички възможни начини, усърдно точене на пари от фондации, групировки, министерства и местни власти…
Естествено, някой детайл може да липсва, може да има и други, но картината е тази.
В този смисъл каузата на Книги Нюз не е тази на самотния странен войн, изглеждащ причудливо с печатните си грешки и повторения на събития, мигащи банери и поощряване на нееднозначни автори като Йордан Матеев, когото не съм чел, а реален сблъсък на два свята, две мисловни системи, две духовности. Нищо не ми изглежда смешно, когато битката е между шепа достойни мъже, отстояващи българската култура и група хитри тунеядци, впили се като кърлежи в нея и сеещи плевелите си в университети, телевизии и сайтове.
Проблемът е да се осъзнае, че се води духовна война.
Когато аз, да речем, не го виждам, ще се вторача в белите коси и скъсаната риза на човека до мен и ще му подвиквам: “ Ей, пич, закъсал си го!Нямаш ли пари за нова риза?“, докато той в този момент стреля и срещу моя враг.А аз дори не схващам, че сме от едната страна на барикадата, че е загрижен и за моите деца, не схващам даже простия факт, че барикада съществува.
Това, казано в преносен смисъл.
Извинете за дългия пост!
Comment от Георги — юли 25, 2008 @ 1:39 am
Всичко това се опитвам да го разяснявам и устно. Имам достатъчно приятели, които четат и с които понякога си говорим за литература.
)
А дългите постове ги приветстваме, Георги. (Затова дизайнът на блога ми е с толкова широко текстово поле, ако някой се е чудил.
Comment от Диана — юли 25, 2008 @ 2:46 pm
[...] Диана ме предизвика да напиша пост за абсолютния свят. А какво е абсолютният свят? Аз не знам и мисля, че не съществува и не е възможно да се опише така лесно. Колкото хора, може би и толкова различни варианти биха се народили след нашите опити да подчиним живота си на идеалните светове. [...]
Pingback от ИДЕАЛЕН СВЯТ? « ВИЛИ — юли 30, 2008 @ 11:27 pm
Ами Йордан Матеев го издадоха и представиха напоследък с цели 6 романа. Предстои през септември и 7-ми. Скоро в магазин „Метро“ ще има безплатна промоция на негови и други български автори с цел да се популяризират български автори, които пишат четивно и интересно.А книгите на въпросни явтор не са скъпи. въпрос на желание е човек да ги намери и прочете. Стопроцента са четивни.
Comment от Жоро — август 21, 2008 @ 4:45 pm