Посвещавам на всички творци

 

„Рамо до рамо с човешкия род тича една друга порода същества, безчовечните същества, расата на творците, които, подтиквани от неизвестни импулси, вземат безжизнената човешка маса и напоявайки я с кипеж и оживление, превръщат това влажно тесто в хляб, хлябът във вино, виното в песен. От неодушевената смес и инертната шлака те създават една заразителна песен. Виждам как тази раса от по-други личности претършува вселената и обръща всичко наопаки, как краката им винаги газят в кръв и сълзи, а ръцете им винаги са празни, как непрекъснато посягат да хванат отвъдното, недостижимия Бог и как убиват всичко наоколо, за да усмирят чудовището, което гризе жизнено важните им органи. Виждам това, когато те скубят коси, напрягайки се да разберат, да схванат вечно недостижимото. Виждам това, когато те реват като побеснели зверове и мушкат и разкъсват, виждам, че това е правилно, че друг път няма. Принадлежащият към тази раса трябва да застане нависоко, да крещи безсмислици и да разкъсва вътрешностите си. Така е правилно и справедливо, той трябва да го направи! Всяко нещо, което не е на висотата на този ужасяващ спектакъл, всичко друго, което е недостатъчно страховито, недостатъчно чудовищно, недостатъчно безумно, недостатъчно опияняващо и недостатъчно оскверняващо, не е изкуство. Останалото е имитация. Останалото е човешко. Останалото принадлежи на живота и безжизнеността.“

Хенри Милър, Тропикът на Рака, стр. 237, долу