Майката на природата (теорема на Vira)

 

Съвременната стара вещица – свекървата – това е бивша нормална съвременна вещица. Какво кара една уважаваща себе си вещица да се превърне в такова чудовищно чудо на чудесата, каквото е свекървата?

Първо, това е, разбира се, любовта ú към нейния син и нежеланието ú да го дели с друга. Какво представлява съвременният вещерски син?

Като представител на онази половина от човечеството, която не притежава никакви магически способности (с едно единствено изключение – д-р Йоткер), той естествено е напълно обикновен. Постоянно твърди, че жените са нерационални, но именно нерационалното в тях го привлича с метежна сила.

По време на израстването си той получава от своята майка (и бъдеща стара вещица) солиден запас непрактичност, от която по-късно решава да се отърве, заклеймявайки я като спънка в живота. И започва да измисля практични неща. Не е чудно, че всичко практично е изобретено от мъже.

Как да не обича майката своя пораснал син, като вижда в него всичко, което никога не е могла да бъде (въпреки че винаги се е надявала, че ще стане). Да, вижда в него самото съвършенство, излязло изпод собствените ú непрактични ръце, и не е готова да го подари на друга.

Второ, това е съперничеството с „другата”. Две вещици, които се борят за сърцето на един вещерски син, са незабравима картина. Едната – опитна, с дълъг житейски път и силно развит собственически инстинкт, другата – отракана и нахална, заблудила се, че морето ú е до колене.

И тук отново се намесва практичността. Няма нищо по-практично от закона за продължаване на вида, изобретен от природата. А от казаното по-горе, че всичко практично е изобретено от мъже, следва, че природата е също мъж. Но тъй като всеки мъж е вещерски син, то майката на природата е една стара опърничава вещица – свекърва на свекървите – и затова всичко в света е така оплескано и противоречиво.