Нуждаем се от свобода точно толкова, колкото се нуждаем от окови.
Свобода, за да летим, окови, за да се приземяваме.
Ако имаме само свобода, няма да я ценим.
Без оковите не можем да живеем.
Затова имаме и двете.
И животът ни преминава в търсене на баланс между тях.
Страхуваме се да не отлетим прекалено високо,
защото искаме някога да се върнем.
Страхуваме се да не затънем прекалено дълбоко,
защото тежи на краката ни, на сърцето ни.
Затова живеем на Земята. Затова сме ние.
Нека изгревът на слънцето в първоюлския ден
и всички други изгреви
ни припомнят кои сме.
Нека ни дават крила, но и ни помагат да се приземяваме.
Нека всеки постигне своя баланс и се почувства щастлив.
Нека.
