Мене ме грабна последното стихче за невъзможните неща! Страхотно е и е много верно
А за гората нема кво да се каже – страхотно е!
(пак ли зациклих на страхотно?)
Тези стихчета ги разбирайте като обяснение за тъгата напоследък. Предложих и на Муниконтин да напиша текст за детска песничка за Смехораните. Обаче вместо жизнерадостна и весела закачка започнах да бълвам оди за вселенските въпроси, та засега се отказах
П.П. но пък одите за вселенските въпроси могат да се появят тук, ако бъдат завършени
за гората виш какво е казано тука: http://keklanka.wordpress.com/2008/06/03/ekopyteka/
Аз други думи нямам. А имаше едно страхоооооооотно стихотворение на Сейков за щурчетата (той с него е сатнал известен), ма като не го помня… тц… тц
Жаааааааба жааааабураааана сто мушиииицииииии хвааааанааааа…
Цял ден пея детски песнички и откачам
Не съм чувала за квадратен балон, но съм чувала за балон с квадратен кош, за слон-балон и съм виждала човек, който прави сапунени мехури големи колкото… абе мноог големи . Вкарваше в тях хора, имаше всякакви форми, понякога имаше и различни цветове. И като ги правеше, танцуваше.
Я да чуем за твоите квадрати.
(тоя човек Върбан Сейков ме е научил да оценявам черния хумор още като бях на десетина годинки. Много го уважавам. Трябва да чуеш с какъв глас си чете стихотворенията. А това за щурчето го рецитира със затворени очи. Верно си много сам като го слушаш така. Ма му простих, де )
Така е, Joruel, идвай да творим!
И давай да се обединяваме, предполагам, че и ти си творец, всъщност ние всички сме творци – всички хора – всеки има какво да даде като принос в изкуството, стига да желае!
хе-хе, страхотно
Да, няма хубост без тъга
Коментар от LeeAnn — юни 4, 2008 @ 10:31 am
Мене ме грабна последното стихче за невъзможните неща! Страхотно е и е много верно
А за гората нема кво да се каже – страхотно е!
(пак ли зациклих на страхотно?)
Коментар от deni4ero — юни 4, 2008 @ 1:20 pm
Тези стихчета ги разбирайте като обяснение за тъгата напоследък. Предложих и на Муниконтин да напиша текст за детска песничка за Смехораните. Обаче вместо жизнерадостна и весела закачка започнах да бълвам оди за вселенските въпроси, та засега се отказах
П.П. но пък одите за вселенските въпроси могат да се появят тук, ако бъдат завършени
Коментар от vira111 — юни 4, 2008 @ 1:46 pm
за гората виш какво е казано тука: http://keklanka.wordpress.com/2008/06/03/ekopyteka/
Аз други думи нямам. А имаше едно страхоооооооотно стихотворение на Сейков за щурчетата (той с него е сатнал известен), ма като не го помня… тц… тц
Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 2:02 pm
Фу, намерих го
САКАТОТО ЩУРЧЕ
Тринадесети спомен
Ти тази нощ защо не пееш?!
Тъй тиха е без теб нощта.
На мрака в хладната постеля
лъжливо стене песента.
Сънят ми чака твойте струни
като топла ласка на познат…
Да знаеш колко страх ми струва
да бъда сам на този свят.
Свири, ридай в нощта ми тиха!
Среднощният ти глас е тъй красив.
На мене хората не ми простиха,
че писах песни… Аз – простих!
За кой ли път в нощта си пяло,
на тебе ли се падна да мълвиш
на мислите най-страшното опяло,
на мъката ми – мъка да лепиш!
И тебе ли налегна тъжна есен?!
Признание ли чакаш и цветя?!
И ти ли като мен без песен
ще си отидеш от света?!САКАТОТО ЩУРЧЕ
Тринадесети спомен
Ти тази нощ защо не пееш?!
Тъй тиха е без теб нощта.
На мрака в хладната постеля
лъжливо стене песента.
Сънят ми чака твойте струни
като топла ласка на познат…
Да знаеш колко страх ми струва
да бъда сам на този свят.
Свири, ридай в нощта ми тиха!
Среднощният ти глас е тъй красив.
На мене хората не ми простиха,
че писах песни… Аз – простих!
За кой ли път в нощта си пяло,
на тебе ли се падна да мълвиш
на мислите най-страшното опяло,
на мъката ми – мъка да лепиш!
И тебе ли налегна тъжна есен?!
Признание ли чакаш и цветя?!
И ти ли като мен без песен
ще си отидеш от света?!
Върбан Сейков
Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 3:01 pm
Довечера ще си го прочета!
Коментар от vira111 — юни 4, 2008 @ 4:06 pm
да не забравиш – два пъти
Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 4:33 pm
Да, два пъти го прочетох – и двата си заслужаваха. Видя ли – за тъгата
А и това:
“На мене хората не ми простиха,
че писах песни… Аз – простих!”
Ами не е лесно да пишеш песни. Не заради песните, а заради всичко останало.
Чувала ли си за квадратен балон?
Коментар от vira111 — юни 4, 2008 @ 10:09 pm
Жаааааааба жааааабураааана сто мушиииицииииии хвааааанааааа…
. Вкарваше в тях хора, имаше всякакви форми, понякога имаше и различни цветове. И като ги правеше, танцуваше.
)
Цял ден пея детски песнички и откачам
Не съм чувала за квадратен балон, но съм чувала за балон с квадратен кош, за слон-балон и съм виждала човек, който прави сапунени мехури големи колкото… абе мноог големи
Я да чуем за твоите квадрати.
(тоя човек Върбан Сейков ме е научил да оценявам черния хумор още като бях на десетина годинки. Много го уважавам. Трябва да чуеш с какъв глас си чете стихотворенията. А това за щурчето го рецитира със затворени очи. Верно си много сам като го слушаш така. Ма му простих, де
Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 11:28 pm
Интересен блог! Творците все по-уверено завладяват блогосферата – похвално
) Поздрави!
Коментар от Joruel — юни 7, 2008 @ 9:31 pm
Така е, Joruel, идвай да творим!

И давай да се обединяваме, предполагам, че и ти си творец, всъщност ние всички сме творци – всички хора – всеки има какво да даде като принос в изкуството, стига да желае!
Коментар от Диана — юни 8, 2008 @ 1:29 pm
[...] в картинки — Диана @ 3:32 pm Заради щурчетата от снощи, ето тези и заради Светлина, ви показвам едно клипче, което [...]
Pingback от Песен на щурчета « Панаира на Vira — юли 26, 2008 @ 3:32 pm