„Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам.”
Тенеси Уилямс
Случи се така, че на три пъти за кратко време попадам на темата за самотата. По-скоро за онази изолираност, която чувстваме в иначе все по-комуникативния ни свят. Забелязала съм, че колкото по-голям е градът, кварталът, колкото повече хора има около нас, толкова по-самотни като че ли ни карат да се чувстваме. Защо?
А astylar вчера е писала за една друга самота. Не по-малка и лека обаче…
Страхотна снимка!
Според мен самотата е лично усещане и всеки я разбира по различен начин. А в големия град или квартал човек е повече анонимен. Анонимността увлича и носи усещане за независимост. И така увлечен един ден човек разбира, че е самотен.
Нямам представа, дали е така. Все още мисля.
Коментар от astilar — юни 1, 2008 @ 5:10 pm
Самотата винаги е една и съща при всички… Това е когато имаш нужда от прегръдка, а няма кой ад те прегърне …
Коментар от LeeAnn — юни 1, 2008 @ 6:20 pm
самотата не е еднаква. Някои са самотни по душа, други по принуда.
Коментар от kalina — юни 1, 2008 @ 9:46 pm
Точно както казва Калина. Има жълта самота, която е и красива и приятна: http://img71.imageshack.us/img71/2390/joynarcispd6.jpg
А има и друга самота, която е като да знаеш, че си Северният вятър, но да ти е писнало да си викаш името.
Коментар от Svetlina — юни 1, 2008 @ 10:06 pm
Явно някои я понасят по-леко, други - по-трудно.
Учителят ни по литература казваше, че човек се страхува да остане насаме със себе си, когато няма какво да си каже. Когато е беден вътрешно и няма за какво да говори със себе си (или поне аз така съм го разбрала). Но самотата не е само това.
В големия град човек е самотен, когато си няма поне едно място като “Бар Наздраве”. “Където всеки знае името ти” - се пееше в песента. Нашето такова място го сринаха със земята, за да построят отгоре нови блокове. В тях сега живеят много хора - непознати и помежду си. Все по-малко от тях знаят името на другия. А ние се разпръснахме. Всеки си има своите близки, които го обичат, но аз говоря за онази - по-голямата самота.
Ето и това (най-горе на страницата) прочетох наскоро. То, може би е за личната самота.
Коментар от vira111 — юни 1, 2008 @ 10:11 pm
За жълтата самота не се бях сетила - самовглъбението.
http://www.khamtran.com/uploaded-images/saigon-yellow-rose-2007-1-1280×1024.jpg
Коментар от vira111 — юни 1, 2008 @ 10:16 pm
Като прочетох тези няколко реда за самотата в главата ми изникна, е, една реплика от филм (трябва да намаля филмите): “Ако всички в този свят сме самотници, то поне сме заедно в това.” Извинявам се за прекалено буквалния превод от английски, но не намерих по-точни думи. Поне лъха някаква обнадежденост на фона на доста обезкуражаващото обобщение.
Коментар от vilford — юни 1, 2008 @ 11:12 pm
тъжно, бе, хора … недейте така, пролет е, лято идва, море, вълни, пясък, смях, игри … каква самота, недейте така - ей, мъ е, те тука съм
Коментар от deni4ero — юни 1, 2008 @ 11:30 pm
Добре, приключваме темата за самотата! Ми ние я изчерпахме. Нека никой никога да не се почувства самотен. Нека всеки да е толкова богат, че да има какво да си каже, когато остане насаме със себе си. Нека всеки има до себе си човек, в чиито прегръдки да се теши. Нека повече хора знаят името ни. Нека сме заедно и да си помагаме едни на други да побеждаваме онази голямата, тягостна самота. Нека всеки направи каквото може за самотниците наоколо си. Пък да видим какво ще стане!
Коментар от vira111 — юни 2, 2008 @ 2:33 pm
Много хубаво пожелание! Браво! Присъединявам се
… досущ като пролетариите от всички страни …
Коментар от deni4ero — юни 2, 2008 @ 11:10 pm
Коментар от vira111 — юни 2, 2008 @ 11:32 pm
Самотата, убива!
Самотата, радостите скрива!
Самотата, мисли тежки ражда!
Самотата, те преражда!
и
Сънувах сън прекрасен:
Светът превърнат във градина,
а хората в цветя!
Вървя със лейка животворна -
поливам ги с вода!
Коментар от гравитон — юни 15, 2008 @ 8:10 pm
Това, второто, май няма връзка със самотата, Гравитон, и затова е така хубаво - и стихчето и идеята.
А самотата си е страшна и боли. И само друг човек може да ни избави от нея. Хубаво е всеки Робинзон да си има поне своя Петкан
Коментар от Диана — юни 15, 2008 @ 10:09 pm
samotta za men e dynoto, ot neia se otlaskvam vym vyrha…pesen
Коментар от neli — юни 25, 2008 @ 12:46 am
За мен дъното днес е другаде. Тъжно ми е, без самотата да има пръст в това. Или може би има - една друга, неоткрита самота
Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 1:32 pm