Всичко отдавна е вече казано. Което не ни пречи да го казваме всеки ден по нов начин. Иначе трябва да спрем да говорим. А това никак няма да ни хареса.
Всичко отдавна е вече казано. Но всеки е длъжен да го преоткрие сам. Мъдрост наготово не е никаква мъдрост. Само опитът е ценен. След опита можеш да съотнесеш вече казаното към себе си.
Всички изминаваме пътя, който други преди нас са изминали. Хубаво е, че този път продължава да го има. Иначе животът щеше да изгуби своите цветове.
„Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки…“(както се досещате, последната мисъл е на Джубран Халил Джубран)
При теб човек винаги може да прочете нещо красиво и мъдро.
Comment от Майк Рам — май 30, 2008 @ 4:07 pm
Благодаря, Майк, надявам се да е така
Comment от vira111 — май 30, 2008 @ 10:25 pm
Naistina vsi4ko otdavna e kazano. Stoi6 s priateli, koito poznava6 ot godini, priatno ti e s tiax, govorite, govorite i v edin moment se use6ta6 4e tezi ne6ta ste si gi kazvali xiliadi pati predi. Po niakoi pat tova ti xaresva – veseli xubavi ne6ta, po niakoi pat ti pisva – nali ste si kazvali tezi ne6ta xiliadi pati – i se 4udi6 za6to prodaljavate da si gi prerazkazvate…………
Comment от kalina — май 30, 2008 @ 10:38 pm
от няколко дни пускаш такива статии, които казват всичко в себе си и освен да кимам в знак на съгласие, друго не ми остава, щото не’ам думи за коментар. Всичко е истинско и красиво
Comment от deni4ero — май 30, 2008 @ 11:01 pm
Да, тия дни ме гони някаква мъдрост и не ме пуска. Търпеливо чакай да дойде разговорния ми период!
Калинче, на теб ще дойда да ти инсталирам фонетичната, че… (тук слагам онзи емотикон с юмрука). Но иначе много се радвам, че се включи
Comment от vira111 — май 30, 2008 @ 11:09 pm
„Важното е не само да имаш какво да кажеш, но и да знаеш как да го кажеш.“ – реплика чута от непознат.
Comment от vilford — май 30, 2008 @ 11:49 pm
Ммм, и аз като Деничеро не знам дали да се сърдя, че няма какво да е коменитра или да ти се радвам на мъдростите – баш тия дни мислех за това как преди четях много к ниги и си мислех, че като знам толкова много чужди грешки, ще ми е по-трудно да си направя свои. Хихихи – грешка гулЕма
Аз да взема да коментирам коментарите…
Любимите ми мъжки имена са Калин и Емил, тука забелязвам една Калина, пък Lotlorien е Маргарита. Айде сега някой да познае кои са ми любимите женски имена
А, Диана, тръгнало ми е на цитати…
„Да се пишеш за любовта е като да пълниш с кофи океан“ (Август Форел), пък според мен животът не е нещо повече от любов, така че… пиши, никога няма да ни писне да четем.
Comment от Svetlina — май 31, 2008 @ 10:31 am
Comment от LeeAnn — май 31, 2008 @ 11:51 am
Леле, леле, как се радвам, че всички сте наминали от тук и сте оставили „мълчанието“ си под мъдростите ми
Светлинке, къде ги събираш тези цитати, винаги ли са ти под ръка! Мойте са разпилени и като се сетя за някой, докато го намеря, минават дни
Comment от vira111 — май 31, 2008 @ 12:57 pm
Ми чета си насам-натам и като намеря цитат, си го записвам в точно едно тефтерче. От Интернет и теелвизията не пиша, щото не са гарантирано досотверни източници. А тефтерчето вече е в такова окаяно състояние, че обмислям да го препиша. Така че, не, не са ми под ръката, на шкафа си седят
.
Comment от Svetlina — май 31, 2008 @ 1:18 pm
ми записвай си ги на рс-то, бе, душицо, там няма да се оръфа тефтерчето
Comment от deni4ero — май 31, 2008 @ 1:33 pm
Аз точно в РС-то не мога да си ги намеря. Моето е заприличало на Александрийската библиотека. Ако вземе да се развали, не знам как ще си възстановявам нещата. Ей това не им харесвам на компютрите – не се оръфват постепено, ами направо от всичко – нищо. Тефтерчетата са друга работа (респективно тетрадките)
Comment от vira111 — май 31, 2008 @ 1:45 pm