Разхождам се из спомените в нощната дъбрава.
Земята драска босите крака.
Какво не виждам и какво не мога да забравя…
По мен избиват капчици тъга.
Напред поглеждам -
търся светлината,
която се спотайва зад гората.
Ръце огъвам,
хващам здрави клони,
от устните ми думите се ронят…
Останала съм там до сутринта.
Листата са заспали на лицето ми.
И аз - под тях - спокойна и сама.
Събуждам се и виждам синевата,
а покрай мен са грейнали лицата
на други хора.
И разбирам -
не са били листа, а длани,
очи, които тъмнината мами,
и в същата посока, като мен,
отвела е след дългия им ден.
Аз пък като чуя “дъбрава”, се сещам 1) аз самодиви и 2) за:
Пролетна забава
С гъдулка тръгнало щурче
на пролетна забава
и пее с весело гласче
из китната морава.
Дочу го бръмбар и с колан
на кръста си привърза
голям седефен барабан
и радостен забърза.
Комарът с нещо бе зает,
но щом чу веселбата,
наду веднага кларинет
и хукна през тревата.
А в цъфналия ракитак
на слънце щъркел дреме.
Край него жаба кряка:”Кряк,
какво приятно време!”
ПП: харесва ми, че “синевата” не я свързваш с морето - избягала с от клишетата и си си създала свой свят - браво, браво!
Коментар от Svetlina — май 16, 2008 @ 8:56 pm
Приятно ми е да наминавам…
Коментар от Светла — май 16, 2008 @ 8:56 pm
*избягала сИ от…
Коментар от Svetlina — май 16, 2008 @ 8:57 pm
Еее, личи си къде е слънцето и къде е луната. Ти си слънцето, аз съм луната - пояснявам. Виж какво настроение блика от твойта гора, виж какви преплетени клони са в мойта. Но и в мойта има светлина!
, всичко, което видя, чуя, прочета и ми се случи, го попивам, и явно някъде скоро е имало дъбрава 
А за синевата - не съм се и замисляла - просто тези стихове ги пиша наведнъж. Тук съм поправила само една дума и тя беше “протягам” - замених я с “огъвам” - “ръце огъвам…”
Дъбравата пък не знам от къде ми е хрумнала
Светла, наминавай, даже се и застоявай! И на мен ми е приятно
Коментар от vira111 — май 16, 2008 @ 9:31 pm
Коментар от deni4ero — май 16, 2008 @ 10:32 pm
Хайде!!! Пишете още, още, още…Чудесно е! Много ми приятно да идвам при тебе,Дид,и когато си Луна, и когато си Слънце, и винаги…
Коментар от Павка — май 17, 2008 @ 9:22 am
Павка, зареждаш ме с ентусиазъм!
Днес мисля вече да си предам работите в конкурса на Аргус и като почна едно писане… 
Коментар от vira111 — май 17, 2008 @ 12:25 pm
Охоо, чакаме те
Коментар от Svetlina — май 17, 2008 @ 12:49 pm