Нощната гора

 

Разхождам се из спомените в нощната дъбрава.
Земята драска босите крака.
Какво не виждам и какво не мога да забравя…
По мен избиват капчици тъга.

Напред поглеждам -
търся светлината,
която се спотайва зад гората.

Ръце огъвам,
хващам здрави клони,
от устните ми думите се ронят…

Останала съм там до сутринта.
Листата са заспали на лицето ми.
И аз - под тях - спокойна и сама.

Събуждам се и виждам синевата,
а покрай мен са грейнали лицата
на други хора.

И разбирам -
не са били листа, а длани,
очи, които тъмнината мами,
и в същата посока, като мен,
отвела е след дългия им ден.