Да фантазираме ли?
Калин и Габи подариха на Анди една книжка със заглавие „Въже от светлина”. Това е първата книжка, написана от децата от клуб „Светлини сред сенките” в Казанлък. Тези, за които ви разказах, макар и накратко тук.
В нея те фантазират - една шарена история - за добро и зло, за светлина и мрак, за същите неща, за които са писани всички книги. Разказаната от тях приказка е самата фантазия, оставена да покълне, да израсне, да се раззелени и избуи, без прегради, без условности. Самата чиста детска фантазия, облечена в думи. И веднага ме наведе на мисълта за мястото на фантазирането в живота ни като възрастни.
От тук надолу следва една история, която може би се е случила с някои, а с други - не, не знам:
На децата е простено да фантазират. Не на всички обаче. Някои родители смятат, че са длъжни отрано да задушат плевелите на фантазията. За да не пуснат те дълбоки корени, за да не избуят жилавите им листа. Защото сериозните хора със сериозни професии и място в живота не се осланят на фантазии. Те стъпват само на твърдо и основават битието си на здравата логика.
А логика е противоположност на фантазия.
Веднага щом пораснем малко, започват да ни учат (не всички, но повечето), че фантазирането не е нещо разумно и е безполезно. Че човек трябва да живее здраво стъпил с двата си крака на земята. Че въздушните кули се сриват рано или късно, защото не можеш да ги пипнеш и да се нахраниш с тях. Че ако витаеш повечко из облаците, ставаш странен и различен, което не е никак добре.
Да, фантазията е противоположност на логиката.
И така, когато станем големи, тръгваме въоръжени с тези максими и започваме да се опитваме сами да задушим фантазията. Сами търсим и съзираме навсякъде нейната безполезност, разминаването и с действителността. И си казваме - да, ето, така е!
Но един ден пред погледа ни попада нещо - някой или книга или просто история, създадена от фантазия. И всичко стъпкано се надига от дълбините, поглежда, заобичва, поисква - да си върне красивия детски свят, да си върне пъстротата, приказното, вълшебното. Човек може да живее по рационалните правила и пак да обича Фантазия. Но това го разбира сам и то по-късно. Когато вече е натрупал достатъчно чувство за вина заради постоянните битки между Логика и Фантазия в ума му.
За щастие, това, което разказах, не се случва с всички. В умовете на повечето хора тази битка отдавна е приключила. Някои от тях с радост прегръщат реалния свят. Други го отблъскват с огорчение. Има хора, съхранили по здравословен начин детското си любопитство. Има и такива, в които Фантазия е умъртвена завинаги, без от това да ги боли.
Но има и едни други, в чиито умове битката между Логика и Фантазия продължава - без победител и без примирие.
Правете, каквото правите, само не задушавайте фантазията. Оставете я да намери мястото си. Сигурна съм, че на никого няма да пречи, ако я оставите жива. Само ще направи света по-пъстър и по-богат.
