АЗ
Вървя в града,
а трудно се върви
върху пълзящите тела на улиците.
Пред мен - лица,
палта, цветя
и радост и тъга
и безразличие.
Вървя - спокойна
сред забързани очи,
които спират погледите си за миг на мен
и продължават.
Туптя,
опитвам се да вляза в танца на града,
но моите улици ги няма…
Какъв е този град -
потаен, непознат,
защо не ме прегръща, както някога?
Измъчвам се и търся
поне една позната къща,
поне един познат прозорец
и хора.
Но всички са се скрили
зад други имена,
безименна е тяхната стена.
Очите им ме гледат,
но не проникват в мен…
* * *
А може би стената
висока и безврата
я нося АЗ навсякъде със себе си.
Кажете ми, виждате ли ме…
трудно е, когато не намираш собствения си град и ти изглежда чужд …
Коментар от deni4ero — април 25, 2008 @ 4:11 pm
Много ми харесва. Поезията ти започва да звучи с живец и емоция, както обичам.
Коментар от iglika333 — април 25, 2008 @ 6:50 pm
Деничеро, аз го намирам моя град, познавам го, но той не ме позна.
Иглика, не ти ли звучи малко тъжно? Минах по Графа - вярно, тичешком - но нищо близко не ме лъхна от никъде.
После бях на концерт - вярно, детски - но в кулминационната част излязох да пуша.
Нещо не мога да си намеря мястото, което обаче си е обичайно, та няма поводи за притеснение
Коментар от vira111 — април 25, 2008 @ 7:22 pm
имах предвид, когато ти се струва чужд, въпреки че го намираш (противоречиво като че ли) ама, тва не трябва ли да са есенни чувства?
Коментар от deni4ero — април 25, 2008 @ 11:19 pm
Ами то гледай времето какво е есенно
Коментар от vira111 — април 25, 2008 @ 11:21 pm