see you soon

Заминавам за празниците на място, където няма да имам връзка с интернет. Ще остана там чак до 6 май. Пожелавам ви весело и приятно изкарване! Ще се видим скоро!

Ваша Диана

Книжно и верижно

Яна ме покани да напиша за последните книги, които съм купила, прочела, подарила, и тези, които искам да прочета - нови и стари. Ето, вижте:
(все пак се въздържах да пиша само за детскте кнги, с които напоследък е пълен животът ми)

Последните 3 книги, които си купих:
Дневникът на един маг - Паулу Коелю
Двойниците в легендите, магията и живота - Иван Николаевич Тересов
Хари Потър и нечистокръвният принц - Джоан Роулинг

Последните 3 книги, които помня, че купих за някого:
Повече от три, но всичките от раздела „Тайни и загадки” в Хеликон. На рождените дни на баща ми само такива му подаряваме. Имената им не помня.

Последните 3 книги, които прочетох:
Завръщане към битие - Зекария Сичин
Магьосникът от Землемория - Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака - Урсула Ле Гуин

Последните 3 детски книги, които прочетох (на глас):
Фердо мравката - Ондржей Секора
Карлсон - Астрид Линдгрен
Пипи дългото чорапче - Астрид Линдгрен

3 книги, които бих искала да прочета отново:
Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес - Яна ме подсети за тази книга, която много обичам (пак по сантиментални причини)
Братята с лъвски сърца - Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника - Астрид Линдгрен
(това се сетих на прима виста, иначе има стотици книги - не преувеличавам - които ми се препрочитат. Едни от тях са книгите на Хенри Милър)

3 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време:
Приказка безкрай - Михаел Енде
Сърцето на змията - Иван Ефремов (искам да наваксам с фантастиката)
Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли - разкази и новели (искам да наваксам с фантастиката)

Каня ви да продължите (ако вече не сте минали по реда си): LeeAnn , Жени, Майк Рам, както и всеки друг, който желае!

 

АЗ

АЗ

Вървя в града,

а трудно се върви

върху пълзящите тела на улиците.

Пред мен - лица,

палта, цветя

и радост и тъга

и безразличие.

Вървя - спокойна

сред забързани очи,

които спират погледите си за миг на мен

и продължават.

Туптя,

опитвам се да вляза в танца на града,

но моите улици ги няма…

Какъв е този град -

потаен, непознат,

защо не ме прегръща, както някога?

Измъчвам се и търся

поне една позната къща,

поне един познат прозорец

и хора.

Но всички са се скрили

зад други имена,

безименна е тяхната стена.

Очите им ме гледат,

но не проникват в мен…

* * *

А може би стената

висока и безврата

я нося АЗ навсякъде със себе си.

Кажете ми, виждате ли ме…