За ползата от критиката

Защо не съм участвала в писателска работилница досега? И въобще, защо не съм демонстрирала много присъствие в интернет доскоро? Защото не бях подготвена за по-остра критика. А как става тази подготовка? По един единствен начин - чрез критика. Като те критикуват, се научаваш да отвръщаш, да защитаваш идеалите си, да заставаш зад думите си.

Това е, ако успееш да се въздържиш от отмъстителност. Ако съумееш да защитиш своето, без да прекрачиш някои граници.

Има обаче и друга възможност - да се уплашиш. Да се затвориш в черупката си, ако си твърде чувствителен и приемаш всичко лично.

Възможно е да се огорчиш, да се подтиснеш. Възможно е да решиш, че няма смисъл.

Какво всъщност е градивна критика - да пощадиш човека отсреща, като му спестиш част от истината, или да не го пощадиш, да му я хвърлиш в лицето - твоята малка, субективна истина - и да го оставиш да се оправя сам.

Ако си никой, това може да не го смути, но ако си авторитет за него, можеш да му нанесеш непоправима вреда.

Ако си изправен срещу човек, който не е сигурен в себе си, имаш две възможности - да постъпиш деликатно - да му кажеш мнението си, но без да му го натрапваш и триеш в лицето. Или да го сразиш с един удар на меча си.

(Най-лошият случай е, когато един несигурен човек критикува или поучава друг несигурен човек.)

В повечето случаи не знаеш какъв точно е човекът отсреща, но ако си направиш труда, можеш да разбереш, като прочетеш написаното от него. Намери го, опознай го, и после реши как да постъпиш. Много е лесно да се покажеш по-силен от него, по-умен, по-знаещ, без да ти пука кой стои срещу теб. Но има хора, които приемат всичко по-навътре от други.

Аз съдя отчасти за хората по това дали когато говорим, се стремят най-вече да изтъкнат себе си, или наистина говорят с мен. По това ги избирам. И макар линията да е много тънка, имам усет за нея, който рядко ме подвежда.

И на всичкото отгоре съм много, ама много сантиментална - веднъж харесам ли някого истински, от там нататък каквото и да направи той, го приемам. Да, каквито и да ги върши.

Но когато пък някой ме отблъсне истински, важи същото - може после да срине планини, за да ми покаже, че не е такъв, но нещо в мен не ще да се пречупи, за да го приема.

Дългичко стана. Нищо чудно някъде между началото и края пак да си противореча. Просто си излях мислите, без да ги редактирам.

Та, за какво беше поста ми? За ползата от критиката? Да, полза от нея има, но когато е поднесена по подходящ начин. Ако искаш да помогнеш на някого, намери към него най-добрия възможен път. Подходи към него лично - такъв, какъвто го познаваш, а не изхождайки само от себе си, за да се изтъкнеш ти в цялата тази работа.

Малко назидателно стана накрая, но знае ли човек, може пък да назидавам себе си…