Събрах тези цветни стъкълца от постове, коментари и други места – всичко, което ме впечатли наскоро:
от Графа – Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората – от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за „дотворяване“ – те определят какъв ще е броя на „съавторите“.
от Тишо – Стивън Кинг беше казал нещо от рода на: „разказът е моментно привличане, кратка целувка, а романът – дългогодишна и разтърсваща любовна афера.“
от Амелия – Думи, думи, думи…
Модел на свят в дискретни единици.
Безуспешни опити да напъхаш единното в словесните нашийници на смислите.
от Калин – Не ме четете избирателно (цитирано по памет). Нарочно не давам линк, защото страницата се нарича „Кървящи“ и е много лична.
от Светлина – …аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права – някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де…
от Пейо (след кря на конкурса „Оставката на министъра“) – Ако е нужен извод или личното ми мнение, то е че ничие въображение не може да се сравнява с действителността.
от Vanbergen (когато пише разказ) – Дойде ли последната точка, съм безсилен.
Писането е умиране!
http://yaneto.wordpress.com/2008/04/22/nepro4etena_kniga/
Comment от Мицева — април 22, 2008 @ 2:12 pm
Ааааааааааааа, не съм съгласна с Мицева! Твърдо и категорично! Колкото и да ти е тъпо, гадно, ядосано, абе, и свинско да ти е, като го напишеш и ти се поразминава малко. А, ако сложиш и щипчица хумор, тогава лошото не изглежда вече толкова лошо. Никво умиране! Долу умирането! За мене писането е живинка, смях, потъваш по-дълбоко в собствения си свят, когато пишеш, разбираш самия себе си повече и нещата ти се изясняват още повече … абе, хубаво е да пишеш!
Comment от deni4ero — април 22, 2008 @ 2:32 pm
Момичета, и двете сте прави. Самоцитирам се от последния си коментар към „От един Робинзон в големия свят“:
„На един въпрос давам два противоположни отговора, и двата верни (звучи невъзможно, но се случва).“
Сега вие ги давате, де.
Писането е и умиране и прераждане едновременно. И за писателя и за читателя. Но само ако са истински писател и читател – отдадени.
Деничеро, как така си запазила доброто настроение в това сиво време? Да не би в Пловдив да е още слънчево? Тук, в София, като гледам, всички са ни погнали едни мрачни мисли, задава се дъжд! Ама истински
Comment от vira111 — април 22, 2008 @ 2:51 pm
Да, беше невероятно слънчево и страшна жега
Имам тен 
Но следобед излезе буря и лоши облаци, но май ще се разминем с дъжда. Слушахте меторологична станция „Дени4еро“ на честота 76, 03 Mhz
Comment от deni4ero — април 22, 2008 @ 5:21 pm
Макар че коментарът ми изобщо не е продиктуван от хубавото време
Comment от deni4ero — април 22, 2008 @ 5:23 pm
И при нас така – съвсем малко дъжд, а изглеждаше, че ще вали проливно. (Метеорологична станция Vira се извинява за сгрешената прогноза!)
Знам, знам, но все пак мисля, че и двете сте прави
Хубаво е да пишеш, иначе нямаше да пишем. Но забележи, че и Яна пише, пък още е жива и здрава.
Comment от vira111 — април 22, 2008 @ 5:47 pm
хахаххахахаха
Comment от deni4ero — април 22, 2008 @ 5:51 pm
Хаха! Прогнозата за вчера – слънце и топлинка, премесени с малко дъжд и лошо настроение… но нищо страшно!
Вира, хвърлям ти ръкавицата: http://yaneto.wordpress.com/2008/04/23/3×3/
Comment от Мицева — април 23, 2008 @ 12:40 pm
Леле, мойте последни книги все са детски – и купени и прочетени! Голяма веселба щи падне!
Comment от vira111 — април 23, 2008 @ 12:59 pm
Тъкмо ще си обогатим асортимента!
Comment от Мицева — април 23, 2008 @ 2:15 pm