Когато външният и вътрешният свят не се срещат,
Или се срещат, но в допирните им точки не припламват искри,
Тогава той – вътрешният свят – търси други начини да се покаже. Търси творчеството.
Едни хора имат повече от други – повече неразсипана страст, сдържана и събирана в сърцето, която напира да се самозапали и да изригне. Защото иначе ще ги разкъса отвътре.
Едни хора живеят по-бурно от други своя вътрешен живот. Възвисяват се и се сриват и пак се възвисяват, защото по друг начин не могат да бъдат, не могат да оцелеят.
Какво бушува в телата им? Какво блести в очите им? Какво разтуптява сърцата им? Какво поддържа огъня им?
Животът – с всичките му проявления.
Усещат го по-силно и по-осезателно, отколкото други го усещат.
И пишат. Защото неизразходваната страст се преражда в творчество.
Едни хора по-трудно биват разбрани, ако някой въобще пожелае да ги разбере.
Едни хора изглеждат различно в очите на другите, но различното е просто твърде хубаво, за да си го признаем.
Едни хора се стремят по-високо, много по-високо и навътре, отколкото можем да си въобразим.
Тези хора са творците – онези – неразбраните, вдъхновените.
Ако не можем да ги разбираме, нека поне да не ги нараняваме, а да черпим от силата им, която привидно приемаме като слабост.
Ако съм ви затормозила с написаното, ако съм ви объркала, но сте го прочели докрай, сигурна съм, че и вие сте от тях – от творците. Някой от другите не би отдал вниманието си на подобни писания…
Някой беше казал, че за непрофесионалното писане трябва професионално четене, а аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права – някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де…
Коментар от Svetlina — април 14, 2008 @ 2:57 pm
По повод “белега на автора” на Светлина, се надявам, това писание да не предизвикано от твой белег, щото, ние хората, имаме гадния талант да опорочаваме всичко “неразбрано хубаво” с прибързани приказки и квалификации.
Коментар от deni4ero — април 14, 2008 @ 3:21 pm
Светлина – да, страстен и професионален май са несъвместими. Но страстта има много измерения. Може да е авторова, може да е заложена в героя, може и да е идея – силната, завладяваща идея също е форма на страст.
И забележи, че в крайна сметка не пада под гилотината на времето само написаното със страст, а много професионално написани книги имат кратък живот. Аз специално ти благодаря, че повдигна този въпрос, защото докато мислех как да ти отговоря, си изясних това, а то ми е много важно.
Деничеро, всички автори си имат свой белег, иначе нямаше да се обърнат към творчеството. Предизвикано е и от мой и от на други. Но специално вие тук, в моя блог, нищо не опорочавате, напротив.
И понеже преди малко видях от Майк Рам, че днес е денят на блогърската признателност, използвам случая да изразя и към двете ви своята признателност!
Коментар от vira111 — април 14, 2008 @ 5:04 pm
Ами не знам как се отговаря на такова нещо, ама ще пробвам да ви застрелям със същото: признайте се за готини, щото аз отдавна съм ви признала, а пък после признайте, че мойта признателност е много готина
Коментар от Svetlina — април 14, 2008 @ 6:23 pm
ПРИЗНАВАМЕ!
ПРИЗНАВАМЕ!
Коментар от vira111 — април 14, 2008 @ 8:59 pm
хихи
най-важно признаваме 
(ако призивът важи и за мене,де 
)
Иначе, Дид, то е вярно това за белезите и обърщането им в творчество. И даже като се замисля, май най-хубавите творби се появяват от напатили си творци
Коментар от deni4ero — април 14, 2008 @ 10:36 pm
Как не погледнах вчера тук! Изпуснал съм “денят на блогърската признателност”, за който даже не съм подозирал.
Моля ви, на патерица приемете моята най-искрена признателност за това, че ме приехте толкова топло и сърдечно в къщата на блогерите! @}>-‘—
……………….
По темата. Професионализмът е нож с две остриета (много опасно оръжие и за този, който го държи!). Може много да помогне на творчеството, може и да го съсипе. Както казва vira, много професионално написани книги имат кратък живот.
Друго, обаче, бих искал да кажа. Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората – от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за “дотворяване” – те определят какъв ще е броя на “съавторите”.
По повод първите три изречения съвсем предпазливо, почти в скоби – а може би когато вътрешният свят се срещне с някой, хм, друг свят?…
Коментар от Графът — април 15, 2008 @ 6:06 pm
Време е да се сетя поне за едно име, ама дотогава ще кажа, че някой пък беше измислил, че едно произведение е завършено, не когато няма какво повече да добавиш, а когато няма какво повече да махнеш
Коментар от Svetlina — април 15, 2008 @ 7:59 pm
Графе, много хубаво тълкуване. Започвам отзад напред: Установих, че на твореца ЕДИН друг свят не му стига. Той търси много светове. Но в крайна сметка търси връзка с външния свят. Иначе, от прекалено задълбаване в своя, може да се саморазруши.
Това, което казвате за „дотворяването” и че творецът сам не знае какво е казал, е много хубаво и вярно. То е, може би, магическата формула на творчеството и който я владее (а вероятно точно тя не се научава, а трябва да я носим в себе си), ще има силата да устои на времето.
Двамата със Светлина прекрасно ми допълнихте нещо, което пишех, и ще си позволя да ви цитирам. (Но то не е за блога, а за една писателска работилница.)
Приемаме Вашата признателност и Ви поднасяме нашата!
Светлинка, от моите произведения още има какво да се маха. Още ще уча, но един ден… ехе! Представяш ли си
Коментар от vira111 — април 15, 2008 @ 8:39 pm
Не съм чела по-добро тълкувание на темата!
Бъдете благословена!
Коментар от Anzhelika — март 8, 2009 @ 2:36 pm