Когато външният и вътрешният свят не се срещат,
Или се срещат, но в допирните им точки не припламват искри,
Тогава той – вътрешният свят – търси други начини да се покаже. Търси творчеството.
Едни хора имат повече от други – повече неразсипана страст, сдържана и събирана в сърцето, която напира да се самозапали и да изригне. Защото иначе ще ги разкъса отвътре.
Едни хора живеят по-бурно от други своя вътрешен живот. Възвисяват се и се сриват и пак се възвисяват, защото по друг начин не могат да бъдат, не могат да оцелеят.
Какво бушува в телата им? Какво блести в очите им? Какво разтуптява сърцата им? Какво поддържа огъня им?
Животът – с всичките му проявления.
Усещат го по-силно и по-осезателно, отколкото други го усещат.
И пишат. Защото неизразходваната страст се преражда в творчество.
Едни хора по-трудно биват разбрани, ако някой въобще пожелае да ги разбере.
Едни хора изглеждат различно в очите на другите, но различното е просто твърде хубаво, за да си го признаем.
Едни хора се стремят по-високо, много по-високо и навътре, отколкото можем да си въобразим.
Тези хора са творците – онези – неразбраните, вдъхновените.
Ако не можем да ги разбираме, нека поне да не ги нараняваме, а да черпим от силата им, която привидно приемаме като слабост.
Ако съм ви затормозила с написаното, ако съм ви объркала, но сте го прочели докрай, сигурна съм, че и вие сте от тях – от творците. Някой от другите не би отдал вниманието си на подобни писания…
