Има разкази
Има разкази, написани със страст.
Има и технически написани разкази.
Техниката е нещо, което се овладява с четене и писане и с малко интуиция.
А страстта, бих казала, е вдъхновението.
Има разкази, които ми харесват.
Но има и такива, които ме поразяват. Които ме оставят без дъх и някак ме пресищат - така, че да не мога повече нищо да прочета преди да са затихнали в мен.
Самата аз, когато пиша, не винаги влагам страст. Често се осланям на техниката и повече обяснявам, отколкото показвам. Получават се интересни неща, но едва ли събуждат вълнение, едва ли покоряват онзи отсреща, който ги чете.
Човек не по всяко време е способен да събуди страстите у себе си, да ги извади и да ги пренесе на листа. Нека това да не звучи като оправдание нито за мен, нито за другите, но ми се иска да чета, а и да пиша повече разкази, наситени със страст, „родени от страстта” - първични и жизнени, в които гримът на техниката не е осакатил, не е задушил диханието на живота и натуралността му.
Най-страстните разкази са и най-трудни за четене, защото те приканват не да ги разбереш, а да ги усетиш. Защото нищо не ти обясняват и нищо не ти дават наготово, а само пораждат чувства и страст. След прочитането на такъв разказ, за мигове се чувствам безсилна да продължа напред. Стоя като прикована във времето без мисъл в ума си. Чак после усещам какъв заряд ми е дал и какъв път е открил пред мен.
Тогава ми се приисква да давам повече, да късам парчета и да ги раздавам - парчета от душата си, без това да ме нарани.
Пояснение: ето го Разказа
Как хубаво си го написала… Винаги съм усещала разликата, но никога не съм си я обяснявала- имало е разкази (романи,стихотворения,…), които са ми харесвали, но е имало и такива, които са ми спирали дъха и стомахът ми се е свивал, които са ме карали да горя отвътре и в същото време да треперя, след които не мога да мисля за нищо друго, но и те не пораждат мисъл в главата ми… За това говориш, нали?
Коментар от Жени — април 13, 2008 @ 9:22 pm
Да, точно за това. Ако имаш време и се престрашиш, прочети го този разказ, за който говоря - горе, на линка към Човешката библиотека (това по-точно е писателската работилница, където се обсъждат разказите). А утре смятам да кажа и кои хора пишат така.
Коментар от vira111 — април 13, 2008 @ 10:15 pm
Хих - познавам Кал, познавам и някои от Човешката - определено добер си описала чувстовто, което ти оставя красивият разказ - празнина и горещи тръпки - седиш и се чудиш откъде ти е дошло…
Коментар от Svetlina — април 13, 2008 @ 10:53 pm
Аз ги познавам само по снимки из интернет, обаче това, което правят, и неизтощимата им енергия ме плени.
Коментар от vira111 — април 14, 2008 @ 8:08 am