април 12, 2008
2 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
| vladimir на За любителите на древни з… | |
| x на За любителите на древни з… | |
| Steh на Книжно и верижно | |
| Steh на Не сме сами 4 | |
| kokokoki на За любителите на древни з… | |
| Стария индианец на За любителите на древни з… | |
| Митко на Life Style на Древните ег… | |
| Таня на Самотата | |
| Петя на За Раел, сектите, клонирането,… | |
| tedi на За любителите на древни з… |

Верно е тъжно, но пък има и доста истина в него. Да не говорим, че има и много приятни емоции и запознанства в мрежата
Ти си ми едно от тях
Но все пак животът е такъв – върви си напред и хич не му пука за нашите стари познайници и как ни разделя с тях
Но пък ни дава други, нови, свежи и интелигентни
Много е хубаво стихотворението!
Comment от deni4ero — април 14, 2008 @ 9:55 am
Благодаря, Деничеро, съвсем точно си уловила раздвоението ми. И ти си ми едно от тях
Comment от vira111 — април 14, 2008 @ 1:16 pm