Това е моята братовчедка Селина Димитрова – манекенка и художничка.
Как съчетава тези две занимания, които не са ú просто хобита, а настоящи и бъдещи професии?
Да работи като модел е нейната детска мечта, от която тя още не се е отказала. Включваме я в клуба на непоправимите мечтатели, в който членувам и аз.
За мечтата си е готова да пожертва изключително много неща – на първо място всички дребни житейски удоволствия като похапването на вкусотийки и шляенето без цел например. И това го прави с лекота.
Държа да кажа, че е изключително дисциплинирана в следването на целите си, не знам как го постига. Видимо се отличава от връстниците си така, както се отличава човек, който си е поставил високи и точно определени цели, от хората, които напредват, но без значение в коя посока.
Някои я намират за странна, аз обаче вярвам и ще продължа да вярвам в нея, макар да не намирам манекенската професия за много удачна.
А рисуването? Бих казала, че то вече ú е една сбъдната мечта. В нея тя вложи не по-малко усилия и страст и сега учи във флорентинската Academia di Belle Arti.
А това са нейните най-първи картини, които е рисувала по снимки:
Харесват ми с чистотата и наивността си, с идеализма, който е вложила в тях. Дано съхрани тази яснота не само в творчеството, но и в себе си. Защото е трудно да преминеш през годините и пак да рисуваш лица без бръчки и тревоги, идеализирани, чисти лица, пред които няма поставени маски. За критиците ще кажа, че това може да се случи само в младостта, само в „първия път“, и се е случило.
По-нататък започват натюрморти:
Скоро очаквам да ми прати снимки и на новите си неща. Чакам с нетърпение!
П.П. – познайте на кой от портретите съм изобразена аз 
