Коментари на: Общото благо

От: vira111

vira111 — Sun, 06 Apr 2008 08:22:41 +0000

Апостол и Влади, всякакви разсъждения по темата са валидни. Моите например дойдоха от един предишен пост: „Възможно ли е да сме едновременно толкова малки и толкова големи”. И по-точно от това (в коментарите): „ако сме поставени пред избор - да жертваме един човек в името на общото благо - правилно ли е това? Защото за мен лично не е правилно. Аз бих спасила човека и бих жертвала общото благо. Човекът може да изглежда малък в мащабите на цялото общество, но сам по себе си той е нещо много, много голямо. Та, правилно ли е?”

Влади, по въпроса „Това значи ли, че колкото повече развиваме обществото, толкова повече не сме свободни?” - аз мисля, че значи. Въобще разсъжденията ти ни най-малко не са неясни. Формулата, която предлагаш за постигане на общо благо, смятам, че точно нея я прилагаме повечето хора в семействата си, т.е. правим това за близките си и те го правят за нас.

Сигурно има и още много какво да се каже. Даже си мисля, че и стихотворението ми „Една обикновена млада чайка” също има връзка с темата, понеже въпросната чайка така е притисната от бесовете на обществото (морето), че никак не може да лети и малко й остава да падне и да се разбие. Това поне аз вложих в него

От: vladi57

vladi57 — Sun, 06 Apr 2008 02:52:09 +0000

Може би мнението ми да е много забулено и неясно. И все пак, ще си позволя да поразсъждавам на глас. Терминът “общо благо” според мен е висша форма на неопределеност - първо, кое е общо, и второ, какво е благо? И двете са достойни за висше образование…

А какво ще стане, ако всеки започне да гради своето щастие така, че да е щастлив без да пречи на другите? Правиш своето, “си себе си” ама така, че другите покрай теб да са си каквото (каквито) са? Когато всеки достигне това състояние, няма ли общото благо да изплува от само себе си? Едно време един (когото така и не можах да харесам!) каза - “Свободата е когато всеки се стреми да защитава правата на другите”. Ами да - когато всички се движим по този закон, тогава моите права ще защитават всички около мен - и така всички ще сме доволни. Това ли е “общото благо”?

От друга страна, ако говорим за “общо” и “общество” като термин, трябва да е ясно - група индивиди, организирайки се във общество, доброволно се отказват от част от свободите си, за да могат да съществуват заедно. Това значи ли, че колкото повече развиваме обществото, толкова повече не сме свободни? Толкова повече се отказваме от себе си, за да бъдем “приети от обществото”?

Ама, аз вместо да отговарям, взех да питам… Едно обаче съм сигурен - щастие и политика са несъвместими понятия, било в България, Европа, Америка, Марс или - избери си галактика…

От: Апостол Апостолов

Апостол Апостолов — Sun, 06 Apr 2008 01:09:00 +0000

Железният закон на капитализма: 80 : 20. Където и да отидете, все едно и също- 20 % от населението на една страна са икономически активни, на практика те движат икономиката, прогреса. И прибират 80 % от парите.

Останалите 80 % от хората продават преди всичко труда си и са прости изпълнители. И… получават само 20 % от парите.