Изглежда, че Жак Превер ми е повлиял. Нека това бъде моят отговор на неговото “Хубаво време”.
Една обикновена млада чайка
лети сама над бурното море
и търси твърдите му брегове.
В слънчев ден тръгна тя,
подмамена от бляскави води,
които бързо се обляха в сивота,
покриха се с воали от мъгли.
И чайката объркана в простора
остана като пленница сред тях
да чака неизбежната умора
да я спаси от първия и грях.
Недей да падаш, чайко, не унивай,
опитай да летиш и без крила,
не позволявай на небето сиво
да те принася в жертва на беса.
Благодаря
Коментар от LeeAnn — април 4, 2008 @ 2:21 pm
Харесва ми! Върнала си си емоцията в стиховете, по едно време бяха станали по-сухи, не като твои.
Коментар от iglika333 — април 4, 2008 @ 5:54 pm
Коментар от vira111 — април 4, 2008 @ 6:53 pm
Великолепно! Рано- рано ми се оправи насторението.
Коментар от Апостол Апостолов — април 5, 2008 @ 5:39 am
Много благодаря за комплиментите!
И на мен самата това стихотворение ми харесва повече от другите, които скоро съм писала.
Коментар от vira111 — април 5, 2008 @ 8:20 am