Една обикновена млада чайка
Изглежда, че Жак Превер ми е повлиял. Нека това бъде моят отговор на неговото “Хубаво време”.
Една обикновена млада чайка
лети сама над бурното море
и търси твърдите му брегове.
В слънчев ден тръгна тя,
подмамена от бляскави води,
които бързо се обляха в сивота,
покриха се с воали от мъгли.
И чайката объркана в простора
остана като пленница сред тях
да чака неизбежната умора
да я спаси от първия и грях.
Недей да падаш, чайко, не унивай,
опитай да летиш и без крила,
не позволявай на небето сиво
