Без връщане назад

Това е моят разказ за конкурса „Оставката на министъра”

Министър Петняков се бе затворил за задължителна почивка в кабинета си. Любимото му занимание за отмора беше да гледа портретите по стените, между които и своя собствен. Ако видеше, че някой от тях се е поизкривил и не виси успоредно на ръба на тавана, ставаше и го наместваше. Това му действаше много успокояващо.

Всъщност той нямаше за какво да се безпокои. Сегашният му пост - министър на благополучието и естествения прираст - бе много благодатен. Рядко някой от колегите му успяваше да се уреди толкова на завет и встрани от метежния поток на събитията в Безогландия. Късметлия беше Петняков.

На бюрото пред него лежеше последният доклад, обобщаващ статистическите данни от изследване на населението. Нямаше нищо тревожно - хората живееха добре. Имаха пари за храна. Е, не можеха да си позволяват разточителства, но все пак ядяха. Освен това, се размножаваха доста добре за настоящите условия. Ами, трябваше да се гледа реалистично - по едно дете на всяка трета двойка, беше повече от задоволително.

На вратата се почука. Влезе секретарят Запетаев.

- Какво има? - попита го смръщен Министърът. - Нали съм ти казал да не ме безпокоиш по това време!

- Пред министерството пак има граждански протест. Настояват да се покажете…

- Какво, какво?… Ти доклада чел ли си? - потупа с тежката си ръка бумагите Петняков.

- Разбира се. Аз съм го писал - изчерви се от стеснение Запетаев.

- Всичко истина ли е в него? - погледна го изпод вежди Министърът.

- Ама как… - запелтечи Секретарят, - допускате ли, че ще ви излъжа. Аз…

- Защо тогава ме безпокоиш! Има си кой да разпръсне протестиращите - обади се в МОР (Министерството за опазване на реда - бел. авт.). Протестът е безпочвен, хората живеят добре - сложи отново ръка върху доклада Петняков.