see you soon
Заминавам за празниците на място, където няма да имам връзка с интернет. Ще остана там чак до 6 май. Пожелавам ви весело и приятно изкарване! Ще се видим скоро!
Ваша Диана
април 25, 2008
Книжно и верижно
Яна ме покани да напиша за последните книги, които съм купила, прочела, подарила, и тези, които искам да прочета - нови и стари. Ето, вижте:
(все пак се въздържах да пиша само за детскте кнги, с които напоследък е пълен животът ми)
Последните 3 книги, които си купих:
Дневникът на един маг - Паулу Коелю
Двойниците в легендите, магията и живота - Иван Николаевич Тересов
Хари Потър и нечистокръвният принц - Джоан Роулинг
Последните 3 книги, които помня, че купих за някого:
Повече от три, но всичките от раздела „Тайни и загадки” в Хеликон. На рождените дни на баща ми само такива му подаряваме. Имената им не помня.
Последните 3 книги, които прочетох:
Завръщане към битие - Зекария Сичин
Магьосникът от Землемория - Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака - Урсула Ле Гуин
Последните 3 детски книги, които прочетох (на глас):
Фердо мравката - Ондржей Секора
Карлсон - Астрид Линдгрен
Пипи дългото чорапче - Астрид Линдгрен
3 книги, които бих искала да прочета отново:
Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес - Яна ме подсети за тази книга, която много обичам (пак по сантиментални причини)
Братята с лъвски сърца - Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника - Астрид Линдгрен
(това се сетих на прима виста, иначе има стотици книги - не преувеличавам - които ми се препрочитат. Едни от тях са книгите на Хенри Милър)
3 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време:
Приказка безкрай - Михаел Енде
Сърцето на змията - Иван Ефремов (искам да наваксам с фантастиката)
Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли - разкази и новели (искам да наваксам с фантастиката)
Каня ви да продължите (ако вече не сте минали по реда си): LeeAnn , Жени, Майк Рам, както и всеки друг, който желае!
АЗ
АЗ
Вървя в града,
а трудно се върви
върху пълзящите тела на улиците.
Пред мен - лица,
палта, цветя
и радост и тъга
и безразличие.
Вървя - спокойна
сред забързани очи,
които спират погледите си за миг на мен
и продължават.
Туптя,
опитвам се да вляза в танца на града,
но моите улици ги няма…
Какъв е този град -
потаен, непознат,
защо не ме прегръща, както някога?
Измъчвам се и търся
поне една позната къща,
поне един познат прозорец
и хора.
Но всички са се скрили
зад други имена,
безименна е тяхната стена.
Очите им ме гледат,
но не проникват в мен…
* * *
А може би стената
висока и безврата
я нося АЗ навсякъде със себе си.
Кажете ми, виждате ли ме…
април 24, 2008
април 23, 2008
За ползата от критиката
Защо не съм участвала в писателска работилница досега? И въобще, защо не съм демонстрирала много присъствие в интернет доскоро? Защото не бях подготвена за по-остра критика. А как става тази подготовка? По един единствен начин - чрез критика. Като те критикуват, се научаваш да отвръщаш, да защитаваш идеалите си, да заставаш зад думите си.
Това е, ако успееш да се въздържиш от отмъстителност. Ако съумееш да защитиш своето, без да прекрачиш някои граници.
Има обаче и друга възможност - да се уплашиш. Да се затвориш в черупката си, ако си твърде чувствителен и приемаш всичко лично.
Възможно е да се огорчиш, да се подтиснеш. Възможно е да решиш, че няма смисъл.
Какво всъщност е градивна критика - да пощадиш човека отсреща, като му спестиш част от истината, или да не го пощадиш, да му я хвърлиш в лицето - твоята малка, субективна истина - и да го оставиш да се оправя сам.
Ако си никой, това може да не го смути, но ако си авторитет за него, можеш да му нанесеш непоправима вреда.
Ако си изправен срещу човек, който не е сигурен в себе си, имаш две възможности - да постъпиш деликатно - да му кажеш мнението си, но без да му го натрапваш и триеш в лицето. Или да го сразиш с един удар на меча си.
(Най-лошият случай е, когато един несигурен човек критикува или поучава друг несигурен човек.)
В повечето случаи не знаеш какъв точно е човекът отсреща, но ако си направиш труда, можеш да разбереш, като прочетеш написаното от него. Намери го, опознай го, и после реши как да постъпиш. Много е лесно да се покажеш по-силен от него, по-умен, по-знаещ, без да ти пука кой стои срещу теб. Но има хора, които приемат всичко по-навътре от други.
Аз съдя отчасти за хората по това дали когато говорим, се стремят най-вече да изтъкнат себе си, или наистина говорят с мен. По това ги избирам. И макар линията да е много тънка, имам усет за нея, който рядко ме подвежда.
И на всичкото отгоре съм много, ама много сантиментална - веднъж харесам ли някого истински, от там нататък каквото и да направи той, го приемам. Да, каквито и да ги върши.
Но когато пък някой ме отблъсне истински, важи същото - може после да срине планини, за да ми покаже, че не е такъв, но нещо в мен не ще да се пречупи, за да го приема.
Дългичко стана. Нищо чудно някъде между началото и края пак да си противореча. Просто си излях мислите, без да ги редактирам.
Та, за какво беше поста ми? За ползата от критиката? Да, полза от нея има, но когато е поднесена по подходящ начин. Ако искаш да помогнеш на някого, намери към него най-добрия възможен път. Подходи към него лично - такъв, какъвто го познаваш, а не изхождайки само от себе си, за да се изтъкнеш ти в цялата тази работа.
Малко назидателно стана накрая, но знае ли човек, може пък да назидавам себе си…
април 21, 2008
От един Робинзон в големия свят
(объркано и не, каквото трябваше да бъде)
Искам да кажа едно нещо по прост и обикновен начин, но не мога, не се получава. Ето, вчера исках да отговоря на въпроса самодостатъчен ли си е човекът. Ами, писах, писах, изясних всичко друго и пак не казах онова, което трябваше да кажа. Защото всичко се изчерпва само с отговора: Не, човекът не си е самодостатъчен. И без повече обяснения. А вие го разбирайте както искате.
Всеки от нас е един Робинзон в големия и погълнат от себе си свят. Всеки търси отговори, дори и тези, които дават вид, че всичко им е ясно. Особено те. Колкото повече ти е ясно, толкова повече не ти е ясно, ако ме разбирате. Всъщност ще се учудя, ако ме разбирате, защото аз самата не се разбирам.
А когато съм най-сигурна в себе си, винаги идва някой да ми каже, че греша.
По-добре ми е да съм несигурна, защото пък тогава винаги идва някой да ме увери, че съм права.
Това, второто, ми харесва повече. Шегувам се. Но не съвсем.
Отворих една книга на Тери Пратчет и ето какво чета: „Е, да, планетите може и да са местата, където техните тела си поглъщат чая, но хората живеят другаде, в собствени светове, които много удобно се въртят около централните точки на главите им.”
Да продължавам ли тогава да подхранвам илюзията, че мога да виждам нещата извън своя свят?
А той е такъв - сложен, оплетен. В него няма въпроси с еднозначен отговор, няма прости и ясни обяснения.
Ако от там успее да се изплъзне нещичко, което другите да разберат, е истински празник. В повечето случаи е делнично, както в много други светове.
април 20, 2008
Кой какво каза последните дни (за писането)
Събрах тези цветни стъкълца от постове, коментари и други места - всичко, което ме впечатли наскоро:
от Графа - Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората - от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за “дотворяване” - те определят какъв ще е броя на “съавторите”.
от Тишо - Стивън Кинг беше казал нещо от рода на: “разказът е моментно привличане, кратка целувка, а романът - дългогодишна и разтърсваща любовна афера.”
от Амелия - Думи, думи, думи…
Модел на свят в дискретни единици.
Безуспешни опити да напъхаш единното в словесните нашийници на смислите.
от Калин - Не ме четете избирателно (цитирано по памет). Нарочно не давам линк, защото страницата се нарича „Кървящи” и е много лична.
от Светлина - …аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права - някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де…
от Пейо (след кря на конкурса „Оставката на министъра”) - Ако е нужен извод или личното ми мнение, то е че ничие въображение не може да се сравнява с действителността.
от Vanbergen (когато пише разказ) - Дойде ли последната точка, съм безсилен.
април 17, 2008
На пето място съм в конкурса „Оставката на министъра”
На пето място съм в конкурса „Оставката на министъра”. Спечелила съм 150 лева награда. Много се радвам. Това е първата ми победа в литературен конкурс и първите пари, спечелени с писане. Благодарна съм на всички организатори и журиращи за високата оценка.
Ето и резултатите при Пейо.
Вече обещах на децата да ги заведа в Джъмбо и да им купя, каквото поискат (което иначе не мога да си позволя). Това ще направя с парите. Още веднъж благодаря на хората, осигурили наградния фонд.
Честито и на другите спечелили!
Наистина много се радвам!
