Коментари на: Възможно ли е да сме едновременно толкова малки и толкова големи http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/ Диана Павлова - творчество и размисли Wed, 23 Jul 2008 19:27:36 +0000 http://wordpress.org/?v=MU От: deni4ero http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-309 deni4ero Tue, 01 Apr 2008 17:35:26 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-309 ... и малко тъжничко ... … и малко тъжничко …

]]> От: batpep http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-308 batpep Tue, 01 Apr 2008 17:15:07 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-308 много истинско, благодаря много истинско, благодаря

]]> От: vira111 http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-304 vira111 Tue, 01 Apr 2008 12:20:42 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-304 Да, затова снощи написах и нещо за "общото благо" - ще го сложа скоро! :D Да, затова снощи написах и нещо за “общото благо” - ще го сложа скоро! :D

]]> От: Жени http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-301 Жени Tue, 01 Apr 2008 11:38:18 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-301 Да, за мен е правилно. И не само, че е голямо, е и сложно ;) Аз също бих жертвала общественото благо за един човек- в крайна сметка обществото е съставено от хора, нали? Да, за мен е правилно. И не само, че е голямо, е и сложно ;) Аз също бих жертвала общественото благо за един човек- в крайна сметка обществото е съставено от хора, нали?

]]> От: vira111 http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-292 vira111 Mon, 31 Mar 2008 20:48:11 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-292 Благодаря ви и на двете за коментарите - тъкмо бях решила, че вече съм прекалила с мойте обобщения и поучения :) Да, опознаването на себе си и на човека въобще - и аз мисля, че с тази задача всеки сам, интуитивно, най-добре се справя. Да знаеш психология може да помогне, Жени, но може и да те обърка, защото не е точна наука и пак ще се нуждаеш от много интуиция. Казвам това специално защото първото си дете възпитавах, като се придържах към многото книги (включително и от психолози) които четях за възпитанието. С второто - смело нарушавам правилата и се доверявам на интуицията си. И знам защо го правя. Отплеснах се от темата, но тя е толкова широка и всеобхватна, че го позволява :D Мен тази тема ме подсети и за други неща - не всичките ги споделих, понеже все ме избива на такова метафорично ли, как да го нарека - символично писане и не знам доколко ясно се изразявам чрез него и дали е разбираемо. Но едно от тях беше - ако сме поставени пред избор - да жертваме един човек в името на общото благо - правилно ли е това? Защото за мен лично не е правилно. Аз бих спасила човека и бих жертвала общото благо. Човекът може да изглежда малък в мащабите на цялото общество, но сам по себе си той е нещо много, много голямо. Та, правилно ли е? Благодаря ви и на двете за коментарите - тъкмо бях решила, че вече съм прекалила с мойте обобщения и поучения :)
Да, опознаването на себе си и на човека въобще - и аз мисля, че с тази задача всеки сам, интуитивно, най-добре се справя. Да знаеш психология може да помогне, Жени, но може и да те обърка, защото не е точна наука и пак ще се нуждаеш от много интуиция. Казвам това специално защото първото си дете възпитавах, като се придържах към многото книги (включително и от психолози) които четях за възпитанието. С второто - смело нарушавам правилата и се доверявам на интуицията си. И знам защо го правя. Отплеснах се от темата, но тя е толкова широка и всеобхватна, че го позволява :D
Мен тази тема ме подсети и за други неща - не всичките ги споделих, понеже все ме избива на такова метафорично ли, как да го нарека - символично писане и не знам доколко ясно се изразявам чрез него и дали е разбираемо. Но едно от тях беше - ако сме поставени пред избор - да жертваме един човек в името на общото благо - правилно ли е това? Защото за мен лично не е правилно. Аз бих спасила човека и бих жертвала общото благо. Човекът може да изглежда малък в мащабите на цялото общество, но сам по себе си той е нещо много, много голямо. Та, правилно ли е?

]]> От: LeeAnn http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-291 LeeAnn Mon, 31 Mar 2008 19:20:39 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-291 Опознаването на себе си е процес, често мъчителен, но винаги безкраен. С всяко ново предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други – не. С някои от тях се примиряваме и/или свикваме, други искаме да променим. Понякога затвърждаваме това, което отдавна знаем за себе си, или поне си мислим, че сме знаели, друг път се оказва, че сме се променили. Понякога промяната ни харесва, друг път – не. Но каквото и да открием и срещнем по пътя към себе си, то е полезно. За всички. Ако новото, което открием, преодолявайки поредното предизвикателство ще ни хареса – това е чудесно и в такъв случай може и да не го научаваме, нали и без това е хубаво. Но, ако новото няма да ни хареса, е по-добре да го знаем по-скоро, за да не се изненадаме от себе си неприятно в неподходящ момент. Но преди да опитаме, няма как да знаем… Някой беше казал, че “човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”. Бих си позволила да го перефразирам така: “Човек е толкова голям, колкото големи са предизвикателствата, с които се справя”. Нима не е така? И мечтите ни, и предизвикателствата, с които се справяме, произлизат от нас самите и са толкова силни, големи и велики, колкото ние преценим, че искаме да бъдат, колкото значат те за нас и каквато важност им придаваме ние. Някои хора мечтаят да управляват автомобил, други – самолет… Някои мечтаят да стъпят на луната, други – да летят във въздуха и никъде да не стъпват Всеки има своите мечти и приема своите предизвикателства, и дори да не иска - върви към себе си. Дано е готов за срещата. Защото, по-голямо предизвикателство от това да срещнеш и опознаеш себе си, няма. Опознаването на себе си е процес, често мъчителен, но винаги безкраен.

С всяко ново предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други – не. С някои от тях се примиряваме и/или свикваме, други искаме да променим. Понякога затвърждаваме това, което отдавна знаем за себе си, или поне си мислим, че сме знаели, друг път се оказва, че сме се променили. Понякога промяната ни харесва, друг път – не.
Но каквото и да открием и срещнем по пътя към себе си, то е полезно. За всички.
Ако новото, което открием, преодолявайки поредното предизвикателство ще ни хареса – това е чудесно и в такъв случай може и да не го научаваме, нали и без това е хубаво. Но, ако новото няма да ни хареса, е по-добре да го знаем по-скоро, за да не се изненадаме от себе си неприятно в неподходящ момент.
Но преди да опитаме, няма как да знаем…

Някой беше казал, че “човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”. Бих си позволила да го перефразирам така: “Човек е толкова голям, колкото големи са предизвикателствата, с които се справя”. Нима не е така? И мечтите ни, и предизвикателствата, с които се справяме, произлизат от нас самите и са толкова силни, големи и велики, колкото ние преценим, че искаме да бъдат, колкото значат те за нас и каквато важност им придаваме ние.
Някои хора мечтаят да управляват автомобил, други – самолет…
Някои мечтаят да стъпят на луната, други – да летят във въздуха и никъде да не стъпват

Всеки има своите мечти и приема своите предизвикателства, и дори да не иска - върви към себе си. Дано е готов за срещата.
Защото, по-голямо предизвикателство от това да срещнеш и опознаеш себе си, няма.

]]> От: Жени http://vira111.wordpress.com/2008/03/31/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba/#comment-290 Жени Mon, 31 Mar 2008 12:50:57 +0000 http://vira111.wordpress.com/?p=213#comment-290 Според мен затова е интересен животът- защото не е еднообразен. И затова винаги съм твърдяла, че пълното щастие не е щастие- трябва да има и малко мъка- за цвят. А опознаването на душите на хората- това е нещо, което винаги ме е вълнувало много, затова и по едно време исках да следвам психология. Но като цяло съм забелязала, че хората са забравили да търсят човешкото у хората, все по-често забравят да го търсят и у себе си. Според мен затова е интересен животът- защото не е еднообразен. И затова винаги съм твърдяла, че пълното щастие не е щастие- трябва да има и малко мъка- за цвят. А опознаването на душите на хората- това е нещо, което винаги ме е вълнувало много, затова и по едно време исках да следвам психология. Но като цяло съм забелязала, че хората са забравили да търсят човешкото у хората, все по-често забравят да го търсят и у себе си.

]]>