За първи път ми е трудно да измисля заглавие

Batpep ми е оставил в блога (като коментар към поста за Маргрет Николова) едни хубави думи, над които си заслужава да се помисли:

„едни от нас остаряват като цървули, други - като злато

вероятно това се дължи на това какъв си в сърцевината”

Защо някои хора остаряват като цървули? Сигурно заради озлоблението си към живота, заради това, че се чувстват онеправдани от него, пренебрегнати. Може би смятат, че не са получили достатъчно, че са заслужавали повече…

Или заради завистта. Тя е силно и обсебващо чувство. Пожелавам на всеки да съумява навреме да го пресича, да не се трови с него. Понякога успехите на другите ни карат да се чувстваме непълноценни или неразбрани и да губим вяра в себе си, защото не сме сполучили там, където други са.

Лесно е да недоволстваш, лесно е и да завиждаш. По-трудно е да обичаш живота си, да му се радваш - такъв, какъвто е. Може не всичко да ти стига, но да го обичаш.

Истината е, че не можем всички да сме звезди, но можем да направим така, че да оставим в живота своя следа. Следата на обикновения човек. Тя също може да бъде дълбока, уверявам ви. За нея смятам да пиша и по-нататък, дори съвсем скоро. Очаквайте!