Напоследък взех да пиша много проповеднически. Добре, че има хора като Деничеро - да ми разведряват от време на време постовете.
Ще разкажа сега някои от скорошните бисери на моя малък син, който е в тази „бисерна” възраст на четири годишните.
Влиза снощи в кухнята с едно разкъсано писмо от Мобилтел, изважда отвътре сметката, възторжено ми я подава и казва:
- Станах богат! 
А пък един от любимите му изрази, който вмъква много умело, когато разказва случка, е:
- И стана нещо невероятно! - ама чак гласът му потреперва от тази невероятност.
Подозирам, че го е попил от мен, защото аз понякога така се изразявам.
Снощи четем Огнивото (на Андерсен) и там войника щели да го бесят. Но Анди за първи път я чува тази дума и ми казва:
- И мен Дади искаше да ме меси (Дади е брат му - Давид).
- Как искаше да те меси?
- С брашно.
Казал му, че ще го омеси на палачинка. Но аз докато загрея, че става въпрос за бесенето… Обясних му, че това е да вържат някого на въже и да го оставят да виси. А пък огнивото го представих за кибрит. Да си кажа честно, и аз не знам как изглежда това огниво, ама като трябваше да обясня…
А най-интересно е това, че малкият ми син смята, че от ЛЕГО може да се направи всичко. И не просто от ЛЕГО, а от частите, които ние имаме. И като се почне:
- Трябва да направим телевизионната кула, ама същата! (Същата като истинската. А кулите и вентилаторите са най-голямата му страст.)
- Ами, направи я.
- Не, трябва ти да ми помогнеш!
Аз трябваше да направя онова разширение с прозорците - под върха. А той - останалото. Това не беше толкова трудно, но на другия ден ми обясни, че трябвало да направим КОСМОСА от ЛЕГО 
Добре, че „космосът” се оказа един космически кораб, а не целият космос, че иначе лошо ми се пишеше…
П.П. Вчера блогът ми стана точно на три месеца и завърши деня с точно 8000 посещения!
И още нещо, което не мога да не споделя - ето това! (Аз нямам нищо общо с него, освен, че го харесвам!)
Наистина си имала късмет с Космоса :D, че тогава наистина ти се е разкала играта. Макар че, като гледам от разказите ти, си добре запозната с негова същност, дължина, дълбочина … и изобщо пипаш много деликатностно, както казва Тигър
Усмихнат и слънчев ден
Коментар от deni4ero — март 22, 2008 @ 10:49 am
Абе, запозната съм аз с космоса, ама не и да го строя от ЛЕГО. Защото докато намеря частите и докато го докарам да изглежда както Анди си го представя… то в това е проблемът - че трябва да стане както тои си го представя, но аз да го измисля и построя!
Коментар от vira111 — март 22, 2008 @ 9:25 pm
Коментар от deni4ero — март 23, 2008 @ 4:17 pm
Коментар от Мария — март 24, 2008 @ 6:55 pm
Не!
Това е кулата Снежанка - на връх Снежанка между Пампорово и Смолян! Къде чак в Калгари пък ти!
Коментар от vira111 — март 24, 2008 @ 7:03 pm
Страшно си приличат. Спомням си, че като дете намерих снимка на баща ми пред подобна (май - упс) кула, където се е снимал с индианец (с автентичното облекло, перата и всичко):)
Е, все пак снимката събуди спомен. Скоро бях на Снежанка, странно защо изскочи онзи спомен.
Коментар от Мария — март 24, 2008 @ 7:15 pm
Моят малък син, незнайно защо, много харесва кули. На Снежанка не сме го водили още, но по снимки му е една от любимите. Аз съм се качвала на нея само веднъж - имам предвид горе - на терасата. Сега не знам дали пускат там. А може и до Снежанка някога да се е качвал индианец, защо не?
Коментар от vira111 — март 24, 2008 @ 10:53 pm