Проветряване

 

Напоследък взех да пиша много проповеднически. Добре, че има хора като Деничеро - да ми разведряват от време на време постовете.

Ще разкажа сега някои от скорошните бисери на моя малък син, който е в тази „бисерна” възраст на четири годишните.

Влиза снощи в кухнята с едно разкъсано писмо от Мобилтел, изважда отвътре сметката, възторжено ми я подава и казва:

- Станах богат!

А пък един от любимите му изрази, който вмъква много умело, когато разказва случка, е:

- И стана нещо невероятно! - ама чак гласът му потреперва от тази невероятност.

Подозирам, че го е попил от мен, защото аз понякога така се изразявам.

Снощи четем Огнивото (на Андерсен) и там войника щели да го бесят. Но Анди за първи път я чува тази дума и ми казва:

- И мен Дади искаше да ме меси (Дади е брат му - Давид).

- Как искаше да те меси?

- С брашно.

Казал му, че ще го омеси на палачинка. Но аз докато загрея, че става въпрос за бесенето… Обясних му, че това е да вържат някого на въже и да го оставят да виси. А пък огнивото го представих за кибрит. Да си кажа честно, и аз не знам как изглежда това огниво, ама като трябваше да обясня…

А най-интересно е това, че малкият ми син смята, че от ЛЕГО може да се направи всичко. И не просто от ЛЕГО, а от частите, които ние имаме. И като се почне:

- Трябва да направим телевизионната кула, ама същата! (Същата като истинската. А кулите и вентилаторите са най-голямата му страст.)

- Ами, направи я.

- Не, трябва ти да ми помогнеш!

Аз трябваше да направя онова разширение с прозорците - под върха. А той - останалото. Това не беше толкова трудно, но на другия ден ми обясни, че трябвало да направим КОСМОСА от ЛЕГО Добре, че „космосът” се оказа един космически кораб, а не целият космос, че иначе лошо ми се пишеше…

П.П. Вчера блогът ми стана точно на три месеца и завърши деня с точно 8000 посещения!

И още нещо, което не мога да не споделя - ето това! (Аз нямам нищо общо с него, освен, че го харесвам!)