Моите „трябва да”

Петър Рашев пожела да узнае кои са моите „трябва да” и ето, аз отговарям:

Трябва да:

1. Започна да си боядисвам косата. Досега никой не успя да ме накара. Опитвали са се - и тактично и не чак толкова. Сестра ми даже ми е купила две кутии боя, с твърдото намерение да ме намаже, ако трябва и докато спя. Не, че никога не съм се боядисвала и не съм си третирала драстично косата, напротив - била съм и червенокоса и ситно накъдрена. Но да започна да се боядисвам редовно! (което е досадно).

Та, както казах, досега никой не успя да ме накара, но преди няколко дни, една баба на пейката в градинката ме попита - това дете, дето го разхождам, внуче ли ми е!? После се оказа, че била на 87 години и недовиждала, обаче, като се прибрах, погледнах първо към боята - онази - от сестра ми.

2. Спя повече. Сегашните пет-шест часа сън в денонощието не ми стигат.

3. Напиша всички онези прекрасни книги, които „живеят” в главата ми. Някои от тях съм започнала, други - не. Но с всяка изминала година те стават повече и повече. Оставила съм ги там да узряват и помъдряват. Но единственият начин да узрея и да помъдрея аз, е да седна да ги напиша. Ето защо точка 2 вероятно няма да бъде изпълнена.

4. Изхвърля половината неща от къщи, за да се отвори място за всички кучета и котки, които смятаме да отглеждаме! Това - в рамките на шегата, но трябва да помисля дали наистина е невъзможно да си имаме домашен любимец. Големият ми син обаче иска куче, малкият - котка. Аз им отговорих, че искам лъв. А дребният разтревожен ме помоли: „Не си купувай лъв, ще ми изяде котката!” (бъдещата такава).

Като се замисля, всичко, което смятам, че е важно, го правя. Останалото се намества само.

А сега приканвам Жени, BatPep и Майк Рам да споделят кое е тяхното „Трябва да…”