Книжна мъдрост

„В наше време хората четат твърде много, това им пречи да бъдат мъдри.” (Оскар Уайлд)

„Съвсем не е необходимо да четете всичко. Трябва да се чете само това, което отговаря на възникналите в душата въпроси.” (Л. Толстой)

Случва се понякога, макар да знаеш много поговорки, да разбереш истински смисъла на някоя от тях, едва когато преживееш подобно нещо.

Мъдростта не идва от книгите, тя идва от опита. Затова се нарича житейска мъдрост. Защото преживяното на свой гръб оставя по-дълбоки и трайни следи от прочетеното.

Книжният плъх е добър само на теория. Той може прекрасно да защити някоя теза, като си служи със запас от аргументи и факти, като пренебрегне всякакви лични емоции и пристрастия. Но въпросът е защо да го прави. До чие сърце ще стигне така, какъв е смисълът да докажеш нещо, макар и по брилянтен от гледна точка на реториката начин? Защо на хората им въздейства много по-силно една художествена творба, отколкото някой научен трактат? Защото докосва сърцата им, кара ги да чувстват, да съпреживяват, не само да мислят. Наученото по емоционален път винаги има по-голяма стойност и остава по-трайно от изведените по пътя на логиката аргументи. За тяхната достоверност в мен пак ще остане съмнение, за другото - не, защото съм го преживяла.

Човекът не винаги е логично същество и общоприетата логика не винаги може да се приложи към всеки човек.

Веднъж прочиташ едно и го приемаш за истина. След време прочиташ друго, което дори си противоречи с първото, но нещо ти подсказва, че и това не можеш да отхвърлиш. Започваш да се питаш къде е истината тогава. А истината е в теб - твоя, субективна. Аз лично не вярвам да съществува някаква абстрактна, чиста и ненакърнима истина - някъде там - извън самите нас.

Мъдростта идва от преживяното, не от книгите. Книгите само могат да помогнат да се научим да разбираме сигналите, които ни дава животът и да достигаме по-бързо до правилните (за нас) изводи. Показват ни, може би, как да използваме мъдростта - онази, която носим в себе си. Да, четенето без съмнение ни обогатява - по-точно обогатява този, който има заложените основи да търси и да се стреми към мъдрост и улегналост. Но написаното в книгите е чуждият опит, преживяното от теб - твоят. Кой е по-ценен за човека?

Когато пиша, аз съм:

пристрастна и емоционална - да;

обективна - не.

Когато чета:

важи абсолютно същото

+ не се опитвам да разбера всичко;

радвам се, ако нещо от написаното се доближава до мен и го разбирам

+ ако усетя, че се изгубвам в гъсти, непознати дебри, спирам да вървя нататък. Което не означава, че някой ден няма пак да се върна, стига да се почувствам готова.