В контекста на трагедията с влака, тази сутрин в Нова Телевизия се обади човек (чието име, за съжаление, не чух) и разказа случка, достойна, според мен, да се превърне в притча за помощта:
Две момчета, двама приятели – Тони и Вили (така запомних имената им) – излезли навън да си играят. Тони обещал на майка си да се прибере в определен час, но закъснял.
Майка му се ядосала, притеснила се, а него още го нямало. Най-после се върнал.
- Къде беше? Защо закъсня? – попитала го уплашена тя.
- Бях с Вили. Техните му купили ново колело. Но караше бързо, падна и се удари. Аз останах при него да му помогна…
- Да му помогнеш? И как му помогна?
- Помогнах му да плаче – отговорило детето. – Седях с него на тротоара. Не можех да го оставя сам. Помогнах му да плаче. Затова закъснях.
Моля, ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата човекът, който разказа това, мине от тук, да ми се обади!
