По време на турското робство един българин посветил живота си на това да построи църква в родното си село. Бил заможен и готов да даде всичко, каквото имал – пари, имоти, здравето си, и го дал. Но не стигнало.
Помогнали му и други, събрали пари, ходили няколко пъти да искат разрешение от турските власти чак в столицата Цариград.
И накрая построили църквата. Щом камбаната забила за първи път да събере хората от селото, този човек онемял от вълнение. Така е и останал в историята на Момчиловци – Ням Радич.
Цялата легенда е разказана подробно от друг голям родолюбец – Константин Канев – в книгата му „Родопски сказания“. За съжаление той вече не е между живите, но пък аз имах щастието да го познавам.
Ням Радич се смята за родоначалник на моя род – по майчина линия фамилията ни е Радичеви. Заговорих се с Христо Радичев дали нямаме общи корени, но трябва да се рови много назад, за да се разбере. Когато дядо ми е бил малък – около 1936г. – много хора от рода ни са се разселили из цяла България, тъй като в Момчиловци не е имало поминък за тях. Сега имам роднини почти навсякъде.
Но през 1976г. дядо ми се върна в родното си село и построи къща там. За което му благодаря от все сърце и му пожелавам да е жив и здрав още дълги години!
Ето тук намерих и клипче за селото, направено от някой, който обича родното си място, и макар да не го познавам, му стискам ръката сърдечно!
