Минах и аз през БлогКамп-а
Исках да изненадам Дачи (LeeAnn) и да си купя Пухкавата приказка. Взех за кураж мъжа ми и малкия с мен. Не познавам никого там - срам ме беше и затова така направих.
Отидохме точно две минути преди откриването. Всички бяха насядали и чакаха срещата официално да започне. Дачи и нейна приятелка (така предполагам) бяха точно срещу вратата зад една маса с наредени отгоре книжки. Отидохме право при тях. Пак ме беше срам. Познах я веднага по снимките в нейния блог. И тя ме позна по моите. Междувременно откриването започна, а тя се зае да надпише книжката за Анди - ето какво му пожела:
Да прави бели на килограми, да яде бонбони на галони и да не позволява на никого да го накара да порасте! (Дачи, вярвам, че ще се справи, има заложбите! От бебе ни върти на малкия си пръст, нищо че изглежда кротичък.)
И после си тръгнахме, позавъртяхме се на балкона, където двама-трима блогъри пушеха, и излязохме. Отидохме в Природонаучния музей, разгледахме мечките, сърните и всички други малки и големи твари, изложени във витрините. Като тръгнахме към колата, бая се замислих дали да не се върна на БлогКамп-а (понеже вече бях видяла, че не е толкова страшно!), но не можех да ги зарежа моите двама мъже да се прибират сами. Така че - се качихме в колата и право в Мак Доналдс, от там - вкъщи и като си легна Анди, четохме от Пухкавата приказка.
Дачи, поздравих те в твоя блог, но ще те поздравя и тук за смелостта да напишеш книжка и да си я издадеш. Книжката е хубава, не се съмнявай. Още не съм я прочела цялата, но и това, което прочетох, ми стига, за да видя в него един човек, който не е встрани от живота, а в самия живот, и пак вярва в мечтите - иска се мъжество за това!
А за БлогКамп-а ще чета, и може да съжалявам, може и да не съжалявам, че не съм била. Надявам се за следващия да се престраша. Ми така, де.
Еее, ама не е честно, нали поздравът към Анди трябваше да е тайна
Шегувам се, разбира се.
А за изненадата - успя и много благодаря за това. Аз също исках да те видя, но по нищо не личеше, че ще дойдеш
И аз бях “сипала гипса”, както казва една приятелка, и като видях, че идвате само заради мен ми стана едно такова хубавичко и топличко на душата. Благодаря!
Помагат, наистина, иначе почвам да губя посоката.
Благодаря и за поздравленията и насърченията
А за БлогКамп-а тепърва много ще пишат всички /така очаквам/, аз също ще драсна някой-и-друг ред, та ще прецениш и сама :), ама по принцип за минали неща не обичам да съжалявам
Коментар от LeeAnn — февруари 24, 2008 @ 8:54 am
[...] Camp 2008 - началото Блог Camp 2008 на 23.02 blogcamp 2008 pochva Блогово Минах и аз през БлогКамп-а БлогCamp 2008: видено и чуто БлогКамп 2008 – издание Първо [...]
Pingback от БлогCamp 2008 oggin.net — февруари 24, 2008 @ 3:08 pm
Изпусна много! Ама все пак семейството е на пъров място…в това няма спор!
Коментар от bulpete — февруари 24, 2008 @ 8:23 pm
Bulpete, видях, че и ти си бил там, но когато влязохме, тъкмо почваше откриването и всички бяха с гръб към мен, така че не можах да мерна познати лица.
Дачи, каква ти тайна, почти веднага отворих книжката да видя какво си написала (сигурно защото ми каза, че е тайна, пък и аз съм не по-малко любопитна - точно като твойто облаче, в което виждам теб - хем като дъщеря, хем като майка!). Ще ти напиша отделно какви са впечатленията ми от Пухкавата приказка, още не сме я прочели докрай.
Коментар от vira111 — февруари 25, 2008 @ 10:06 am
Жалко, че не се видяхме! Аз съм ти голям фен!
Коментар от Майк Рам — февруари 25, 2008 @ 2:21 pm
Ми не можах да се пресрамя да остана!
Коментар от vira111 — февруари 25, 2008 @ 3:41 pm