На кого му се говори за „възвишени” неща?

Batpep ми каза да пиша за истинските неща и аз пък взех, че го послушах. Но от къде да започна - седя и мисля. Изпушвам една цигара. През това време големият ми син, който не може да си пише домашните, защото от снощи е с гипсирана ръка, ме пита може ли да седне на компютъра докато аз съм станала от там. Казвам му „може” и отивам в кухнята. Виждам, че в пералнята от сутринта ме чакат изпрани дрехи за простиране - ние излязохме с малкия и ги забравих. Викам си: Чакай първо да простра, после ще пиша.

Така, връщам се, прострях прането. Малкият още спи, големият е пред компютъра - добре се справя с мишката с гипсираната ръка. Продължавам да мисля на тишина и спокойствие.

Защо му е гипсирана ръката? В училище учили челна стойка - задължително било, щели да ги изпитват! Абе, хора - някой от вас знае ли да прави челна стойка и ако знае, как се възползва от това умение в живота? Ние например навремето всяка година прескачахме коза. Ако щете ми вярвайте, но за всичките дванайсет години нито веднъж не я прескочих. И по-нататък никога не ми се е налагало да го правя. Прескачала съм всякакви други работи, но не и коза.

Така, сега за истинските неща… Днеска оставих в аптеката двайсет лева само за витамин С, сиропчета, бинт и разни стоки от първа необходимост. Други двайсет лева оставих в магазина и плод и зеленчука - за продукти за китайска манджа. Тиквичките са 4,40 килото, при това жълти. После заведох малкия на площадката да поиграе, че е забравил как се играе с деца. Вчера за първи път след студовете се събраха хора там, и като отидохме, той застана отстрани и каза: Те много хубаво се забавляват тук децата, аз ще седна да ги погледам! Стана ми жал - не че не го извеждам, но в онези студове и мъгли навън деца нямаше. От градината се отказахме по ред причини, една от които, че след най-много четири дни ходене се разболяваше. Наскоро отидох да кажа, че освобождаваме мястото - така и така си седим вкъщи и той и аз. А всички ми казват - „Не си отстъпвайте мястото! Хората не могат да се вредят, а вие се отказвате!”. Абе, така съм решила, не ме разколебавайте! Сега, като почна работа, с едни високи доходи, ще го дам в частна детска градина. То това си ми е мечта отдавна - това за частната градина, не за високите доходи. Кандидатствала съм в bTV, може да земат да ме одобрят!

Изгубихте ли вече търпение? Ей сега започвам за истинските неща - само да се сетя кои са… Усилено мисля. Звъни ми телефонът. Сестра ми пита как се прави бисквитена торта с адаптирано мляко. Откарваме около час разговор. Малкият вече е буден, иска си млякото с какао и пантофите, сърди се, че е проспал Том и Джери по Картун.

Е, не остана време да пиша за истинските неща, но само да ти кажа, Batpep, я по-добре бързо да се връщам към „възвишените” работи, че треска ме тресе, а имам и да мия чинии!   

П.П. - Уточнение: Аз пиша първо на ръка. Тракането на клавишите ми пречи да си чувам мисълта.