Това са странички от списание Дъмбо - качих ги, за да ги покажа на simplyblue във връзка с тази тема.





Това са странички от списание Дъмбо - качих ги, за да ги покажа на simplyblue във връзка с тази тема.





RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Коментар от Sonnia — февруари 20, 2008 @ 3:47 pm
оооо Благодаря
Коментар от simplyblue — февруари 20, 2008 @ 5:51 pm
Аз търся идеи за украса на кучешка торта из целия нет, а тя Диянка ги имала по списанията - хубава работа!!!! :-)))
Коментар от Иглика — февруари 22, 2008 @ 12:52 pm
А аз защо не знам, че търсиш,а? Има една торта във формата на кучешка лапа и цял разказ към нея - ще ти я покажа. Но като съм виждала вашите (във форума) кучешки торти, мислех, че в сравнение с тях тази е даже много обикновена.
Коментар от vira111 — февруари 22, 2008 @ 2:09 pm
Особено първата рецепта много ми напомни на лекарството, което правеше Дребосъчето на Карлсон.
И как ми се прияде нещо следкооо…
Коментар от jenikoleva — февруари 26, 2008 @ 5:42 pm
Жени, това ли:
“Той взе едно шоколадче и го сложи на тезгяха, за да се знае за какво се препират, а после почна да приготвя лекарството по рецептата на Карлсон. Той сложи в една чашка няколко бонбончета, няколко захаросани лешничета, прибави късче шоколад, счука всичко това и го размеси. После разтроши няколко курабии, наречени бадемови раковинки, и ги изсипа в чашката. Такова лекарство Дребосъчето не беше виждал в живота си, но то изглеждаше толкова апетитно, че той сам би се съгласил да заболее леко, за да вземе такова лекарство.”
А аз го бях забравила!
Ако искаш да си четеш Карлсон, тук го има.
Коментар от vira111 — февруари 27, 2008 @ 2:26 pm
Да, точно това
Благодаря и за линка, но в момента съм на “Братята с лъвски сърца” 
Коментар от jenikoleva — февруари 29, 2008 @ 7:37 am
“Братята с лъвски сърца” ми е една от любимите и се чудя даже защо не е толкова популярна, колкото другите книги на А. Линдгрен. Същото се чудя и за “Роня, дъщерята на разбойника”, която, според мен, е великолепна.
Коментар от vira111 — февруари 29, 2008 @ 8:32 am
Ооо, и аз обожавам Роня- толкова е… не мога да го опиша- просто искаш да си в замъка на баща й и в горичката… Много хора ми се смеят, но обожавам да препрочитам любими детски книжки, особено такива (като горните две), които ти дават основа и те оставят на воля да мечтаеш… и ти став едно красиво и светло, и спокойно
Коментар от jenikoleva — март 4, 2008 @ 9:44 pm
А ти ако знаеш аз по колко пъти съм ги препрочитала!
Коментар от vira111 — март 4, 2008 @ 9:59 pm
А ти ако знаеш аз как нямам търпение да ги препрочета, докато ги чета на Кремена
Коментар от astilar — август 23, 2008 @ 10:46 pm
Коментар от Диана — август 23, 2008 @ 11:03 pm