Панаира на Vira

януари 29, 2008

Опияняващата музика

lonelyisland.gif

Дали остана някой свободен самотен остров и за мен, където да се приютя със седемте си албума? В началото не обръщах внимание на играта, но след като ме поканиха в нея, разрових и шкафовете и спомените си и съм доволна, че го направих.

Малко старомоден слушател на музика съм аз. Не, че новите песни не ме вълнуват, но старите ме опияняват. С тези групи, които ще изредя по-долу, съм изживяла най-волните си години – времето, когато израствах и се променях – сигурно затова те са оставили толкова дълбоки следи в мен. Едва ли има нужда да ги представям, мисля, че всеки ги е чувал. Те са групи без възраст, музика без време…

И така:

1. Това са правилата:

2. Играта e започната от Майк Рам на Сребърната планина

3. Любезно ме покани Vanilla от Being there…

4. Ето моят избор (музиката, без която не мога):

            Пинк Флойд Pink Floyd – албумът „Wish You Were Here“ (1975)

            Лед Цепелин Led Zeppelin – албумите „Led Zeppelin IV“ (1971) най-вече заради песента „Stairway to Heaven“ и „Physical Graffiti“ (1975) – заради „Kashmir“

            Дъ Дорс или Дорс The Doors – пак два албума: „L.A. Woman“ (април 1971) и „Waiting For The Sun“ (юли 1968)

            Джетро Тъл Jethro Tull – албумът им  „The Best of Jethro Tull“ (1976) (сборен)

            Куин Queen – „Innuendo“ (1991) заради „The Show Must Go On“

5. Предизвиквам ivostr, sickdreamer, ssk и bulpete да продължат играта   :-D  

Блог в WordPress.com.