На пишещите мои братя

Поезията е нещо, което само друг поет може да разбере истински. 

Трънлива е пътеката на първия,
трънлив е и венецът на главата му.
Ако реши назад да се обърне,
ще се почувства най-презрян от братята си.

Ако реши да спре, да се откаже,
душата му покой не ще намери
и продължава да дълбае с радост
в посоката на своите химери.

Крепи го някаква далечна истина,
забулена във прах и многословие
и вярата, че някой ден ще стигне
и дверите парадни ще отвори.

Какво го чака там – това са хората,
които е докоснал със сърцето си
и всеки страх, съмнение, умора
във миг ще се свлекат от раменете му.

Духът живее в думите положени
и той не се измерва със отличия.
Когато себе си във думи сложиш,
ще се почувстваш силен и обичан.