Щастливата история на моя роман (недовършено)

 

Това е „Наука на науките“ – първият ми роман. Посветен е на приятелките ми от квартала и на нашите деца, защото те ни събраха заедно. Посветен е и на приятелката ми Веселина, която се разболя и почина докато го пишех – нека почива в мир! Посветен е и на лъва Орфей от зоологическата градина в София – като прочетете романа, ще разберете защо.

Написах го за около година и като го завърших, бях запленена от постигнатото. Започнах да го изпращам на издатели, участвах в конкурс, резултатите от който чаках девет месеца. Малко издателства въобще ми отговориха, та било то и отрицателно. Благодарна съм на: Лик, Хермес, Фльорир, на Аргус, Квазар и особено на Пламен Тотев от „Персей“, които не ме пренебрегнаха. За останалите нямам какво да кажа.

Основният недостатък на моя роман е не друг, а че прилича на „Хари Потър“. Това се вижда веднага, след първата, втората глава. Да, но ако някой го изчете поне до средата, ще усети, че той няма нищо общо с „Хари Потър“, освен това, че се разказва за деца в училище. А и къде другаде могат да са заедно съвременните деца за по-дълго време, така, че да им се случат интересни неща?

Ето резюмето, което написах за издателствата (може би не е идеално, но ми е първото):

 Резюме

Младият Доминик Аврал получава неочакван подарък от мистериозен непознат мъж – камък, който отваря врата към тайна съкровищница. Но към подаръка има и условие – в следващите 30-40 години Доминик трябва да открие тайната на безсмъртието.

Времето изтича…

Тристан, Касандра, Нако, Кристи и Дамян са приети да учат в Училището за древна и съвременна химия. Един ден, докато търсят салона по физическо, попадат в пуст коридор пред заключена врата. Тристан хваща катинара и той се отваря в ръцете му. Вратата води към малка пещера с езерце и за беля един от тях пада в него. Потъва, а после излиза от водата съвършено сух, за ужас на всички. Но още по-стъписващо е онова, което се е случило в няколкото минути под водата. Минават седмици докато се осмели да сподели тайната си с останалите.

Постепенно любопитството им надделява над страха и петимата влизат в езерото. Редят се вълнуващи и страшни събития. В тайна генетична лаборатория някой си прави зловещи експерименти – създава хибриди между животни и дори между човек и животни. Резултатите – безподобни същества с отблъскващ вид – са затворени в грамадни клетки в пещера и отношението на създателя им към тях е повече от лошо.

След много приключения и заплетени ситуации, които, освен всичко друго, укрепват и приятелството между децата, нещата тръгват към своята развръзка. В решителния час една ревниво пазена страшна тайна излиза наяве. Тя поставя на карта не само съдбата на героите, но и бъдещето на цялото Човечество. Настъпва миг, в който са подложени на изпитание доверието и обичта на един син към баща му, а също и силата на приятелството в младите сърца.

По всичко личи, че героите ще имат нужда от помощ, за да се справят, и тя ще дойде по начин, по който най-малко я очакват.

А какво става с мистериозния мъж? Ще се върне ли най-после и как ще постъпи, ако Доминик Аврал още не е готов?

* * *

През изминалите две години научих, че някои пътища са дълги и криволичещи, че написването на един роман е най-лесната част от неговата реализация.

И да не бъде публикуван на хартия този, знам, че ще напиша други, по-добри, затова нарекох историята щастлива, оставам я недовършена, тя продължава.