Панаира на Vira

януари 16, 2008

Life Style на Древните египтяни

Публикувано в: Популярни — Етикети:, , , , , — Диана @ 4:32 pm

egyptians.gif Докато пишех „Наука на науките“, събирах най-различни материали, които можеха да ми потрябват. Най-пълни и подробни са записките ми за бита на Древните египтяни. Интересни са, затова ги публикувам:

Облекло и украшения – модата малко се е променяла през вековете. Облеклото е било тънко и леко заради горещия климат. От материите предпочитан е бил ленът. Всички мъже – от строителите до фараоните – носели някакъв вид запретната пола или престилка, която варира на дължина през годините – от средата на бедрата до средата на подбедриците. Тя е завързана отпред, загъната отстрани или на два възела на ханша. Одеждата с ръкави подобна на риза също става модерна.

Мъжете били винаги гладко избръснати. Използвали бръсначи, направени от бронз, да си бръснат брадите и главите.

Жените ходели изправени, с дрехи с дължина до глезените, обикновено с каишки, които се връзват около врата или зад раменете. Или пък носели къси роби, завързани около раменете им. Някои дрехи имали къси ръкави.

По-късната мода показва, че ленът е бил надиплян на много тънки вертикални плисета и украсяван с ресни по ръбовете. В студените вечери са се носели вълнени наметки. През този период навлиза и коприната. Клеопатра е носела коприна.

Заможните хора носели сандали от кожа с каишки отпред и между първи и втори пръст. Кичели се с много бижута – колкото можели да си позволят. Богатите носели широки яки от злато и скъпоценни камъни, завързани отзад на врата. Двойка гривни носели жените около китките или високо на ръката, над лакътя. Носели пръстени и гривни на глезените, а също и големи кръгли обеци. Връзвали ленти около главите си или държали косите си с фиби от слонова кост и метал.
(още…)

Наука на науките – Глава двайсет и трета: Върховната тайна на магьосника

6029_skeleton_keyhole.jpg Карло Монтана внимаваше много да не го изненадат – сега беше двойно по-предпазлив. Ако тръгнеше от четвъртото разклонение вляво, според Тристан, щеше да намери път, успореден на този, който водеше към лабораторията. Но какво по-нататък – момчето не знаеше. – Сега ще разберем! – сумтеше Карло и се стараеше да бъде възможно най-тих.           

            Да, но стигна до пето разклонение с два други възможни пътя. На всичкото отгоре таванът тук беше по-нисък от самия него и му създаваше неприятни усещания. Карло реши да върви направо и все направо, нали се движеше успоредно. – Дано момчето да е преценило правилно!

            Едва премина през поредното коридорче. Имаше чувството, че ако тези проходи продължават да се стесняват така, ще остане заклещен някъде в тях. Но – изненада! Откри легла и вещи, паравани, дори закачалки в зала, достатъчно голяма, за да диша спокойно. Всъщност спокойно беше силно казано, защото в тези последни метри той си даде сметка какво точно прави. Голямото желание да спаси Брус можеше да не се окаже достатъчно и да възникнеше нужда от нещо повече. Подкрепление! Дано децата някак си да успееха с тази задача! Макар че не беше много сигурен кого щяха да намерят и убедят да дойде тук. Усети, че се поти. За всеки случай гледаше да стои близо до стените и да не се излага много на показ.
(още…)

Блог в WordPress.com.