Така изглежда новият ми разказ

Или така:

Наука на науките – Глава двайсет и втора: Хомункулус

  Хомункулус – изкуствен, лабораторно създаден човек           

            Децата и Брус Адам останаха сами в пещерата.

            Животните отново се размърдаха, засноваха напред-назад из клетките си и започнаха да издават звуци, но тихи, още не смееха да вдигат шум.

            Касандра беше приковала очи в д-р Адам. Искаше да му се извини и да му каже колко много се разкайва за постъпката си, но не смееше да пророни и дума. Сега извиненията ú нямаше да помогнат. – Той сигурно се чувства ужасно. А ние всички разчитаме на него.

            – Господине – осмели се тя с отпаднал глас. За нея и тук той си оставаше учител. – Аз съм виновна за всичко. Много съжалявам. Ако можех да върна времето назад…

            – Касандра – прекъсна я той. – И без теб щяха да ме намерят, щом са ме търсили. Виж колко близо са били. Не разбирам дори защо се забавиха толкова.