В продължение на няколко дни, включително събота и неделя по телефона Касандра им извади душите с репликата: „Трябва да намерим Волчо!“. Повтаряше я при всеки удобен случай и отговори като: „Сега не е подходящо да ходим там!“ не я задоволяваха.
– Тогава отивам сама – каза тя накрая.
– Да не си посмяла! Луда ли си? Ами оная жена дето я видяхме?
– Първо ще говорим с бащата на Дамян.
– Еми хайде де, кога ще говорим с него?
Погледнаха към Дамян:
– Чакаме той да ни каже.
– Уф, не знам – въздъхна Дамян. – Нещо все е замислен. В къщи почти не приказва. На два пъти исках да го питам кога може да говорим с него, ама не посмях.
Касандра го погледна с укор. Но после размисли. Когато нейният баща се държеше така, и тя не смееше да го заговори.
(още…)
