Наука на науките - Глава двайсета: Ейприл Айс

В продължение на няколко дни, включително събота и неделя по телефона Касандра им извади душите с репликата: “Трябва да намерим Волчо!”. Повтаряше я при всеки удобен случай и отговори като: “Сега не е подходящо да ходим там!” не я задоволяваха.           

            - Тогава отивам сама - каза тя накрая.

            - Да не си посмяла! Луда ли си? Ами оная жена дето я видяхме?

            - Първо ще говорим с бащата на Дамян.

            - Еми хайде де, кога ще говорим с него?

            Погледнаха към Дамян:

            - Чакаме той да ни каже.

            - Уф, не знам - въздъхна Дамян. - Нещо все е замислен. В къщи почти не приказва. На два пъти исках да го питам кога може да говорим с него, ама не посмях.

            Касандра го погледна с укор. Но после размисли. Когато нейният баща се държеше така, и тя не смееше да го заговори.