Наука на науките - Глава деветнайсета: Негово Преосвещенство Доминик Аврал

 Анита седеше зад бюрото си в грамадното кожено кресло, с което домакинката на училището я обзаведе наскоро. Опитваше да се съсредоточи върху листата, които не изпускаше от ръцете си, но нещо не ú беше удобно, нещо я глождеше отвътре. Тя се изправи рязко заедно с купчината хартии и се премести на стария диван за посетители. Кръстоса крак върху крак, заметна нагоре края на дългата си пола и започна да чете. Нямаше време за губене. Аврал скоро щеше да я потърси. Тя трябваше да бъде подготвена.        
         След последния лист Анита знаеше със сигурност две неща - били са там и са видели поне един от генетичните експерименти. Това, което не знаеше обаче, беше много повече: дали не криеха за останалото, как бяха влезли - тя и за миг не повярва, че вратата е била отключена. Бяха ли ходили към генетичните лаборатории - бе склонна да приеме че не, защото там винаги имаше хора и щяха да ги видят.

         - Как можахме да го допуснем - се питаше тя, хем безсилна да си го обясни, хем ядосана. - Деца да проникнат там! - Ако беше някой възрастен, сигурно щеше да е по-лесно да му запушат устата. Но деца… И тя, наред със Суин, носеше пълната отговорност за случилото се. - Но аз съм им нужна, а той не! - успокои се Анита.