Не приемай нищо лично

  Започвам моя дневник с цитати от книгата на Дон Мигел Руис „ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ИЛИ ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ЛИЧНА СВОБОДА ИЛИ ТОЛТЕКСКА КНИГА НА МЪДРОСТТА”

Не знам дали четете такива книги и дали им вярвате, дали понякога се опитвате да приложите написаното в тях. Аз лично гледам да се пазя от подобни съвети, затова тук се опитах да извадя от текста не толкова съветите, а концепцията, която ме впечатли. Предавам го със съкращения:

„Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но. Нека използваме предишния пример - ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв”, без да ви познавам, зна­чи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лич­но, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?”

Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано… Причина за това е така нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз”… Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!

Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си… Дори когато нещата наистина изглеждат лични дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове.

Наука на науките - Глава седемнайсета: Неочаквани срещи

Почти три месеца бяха нужни на Зелда Девон да събере материал за новата си статия. Този път нямаше място за пропуски и грешки. Затова пък напипа такива скандални подробности от миналото на този Брус Аробин, който сега се казваше Брус Адам, че на Анита Морисън свят щеше да ú се извие като ги прочете.        

         Зелда намери всичко изписано по въпроса и ú стана ясно - в Училището по химия се укриваше едно чудовище, един демон на науката. Но сега, благодарение на нейния прозорлив ум и щедро, самоотвержено сърце, истината щеше да лъсне в цялата си зловеща голота.

         „Помните ли Брус Аробин - чудовището, което си играеше с човешките съдби? А знаете ли къде е той сега?” - Така силно започваше статията ú. И продължаваше с отговорите: „Сега той учи нашите деца, преподава им азбуката на доброто и злото!”

         И това беше само предисловието. Следваше пълна и подробна историята около Клиниката по стерилитет - такава, каквато я беше избълвала преди единайсет години жълтата преса от голямата си безмилостна уста.