Това е орисията ти, поете
Да започваш вечно от начало
Да вървиш с лице към ветровете
И да виждаш черното във бяло
Това е орисията ти, поете
Щом искаш да раздаваш от душата си
Но хората унили и заети
За друго са подложили ръката си
Това е орисията ти, поете
Щастлив да си сред свойте волнодумия
Да вярваш, че за теб звездите светят
И да вървиш към тях по тънка струна
