Изборът на Ахил

 

Събрах мъдри думи, но в чии уста да ги сложа?

Изборът на Ахил

Да живееш дълго и спокойно, без да знаеш дали името ти ще остане в историята, или направо да вземеш мерки то да остане в историята…

У всеки от нас живее по един гений и по един графоман. Геният иска да се откъсне от света и да твори. А графоманът желае да покаже на света още сега, че го има. Може би, защото е наясно, че геният, макар и полезен на другите, никога не е полезен на себе си.

За въпросите и отговорите

…и всеки отговор води до нови въпроси. И по-важни са въпросите, отколкото отговорите. Въпросите движат мисълта, отговорите я спират. Въпросите ни карат да тръгнем да вършим разни неща, не отговорите. Достигането до приемлив отговор е най-тъжната част от пътя, не най-щастливата.

            Ние всъщност не се нуждаем от отговори. Затова пък въпросите са ни много нужни. Никой не упреква този, който задава въпроси, всички се нахвърлят върху онзи, който даде отговор…

Стратегия за набиране на популярност:

1. Заставам права в интернет на някой кръстопът, където духат силни ветрове и се разразяват урагани (например форум).

2. Стоя там.

3. Стоя там.

4. Продължавам да стоя там.

5. Не приемам нищо лично (макар че по-лично от това, здраве му кажи!)

6. И накрая разбирам, че е вярна поговорката „всяко чудо - за три дни”.

Това е орисията ти, поете

 Това е орисията ти, поете

Да започваш вечно от начало

Да вървиш с лице към ветровете

И да виждаш черното във бяло

Това е орисията ти, поете

Щом искаш да раздаваш от душата си

Но хората унили и заети

За друго са подложили ръката си

Това е орисията ти, поете

Щастлив да си сред свойте волнодумия

Да вярваш, че за теб звездите светят

И да вървиш към тях по тънка струна

Наука на науките - Глава шестнайсета: Неудържим импулс

 Животът в училището си течеше. Започна да се усеща идването на пролетта. Вече не валеше сняг, но все още не беше достатъчно топло, за да свалят зимните дрехи. Все пак настроението на децата беше по-скоро пролетно и това се усещаше в смеха по коридорите, в градината, която започваше да се пълни по обяд, в отворените прозорци и в по-зеления цвят на бръшляна - поувехнал и прашасал през зимата.        

         Августин Инфант многократно се оплака на баща си, че се чувства зле на новото място. Химията му се видя трудна, а древната химия - глупава. Латинският - смешен “мъртъв език” - така му го представи между впрочем баща му:

         - Латинският е мъртъв език. Така се наричат езиците, на които никой не говори.

         - Тогава защо да го уча?

         - Е…, не ми задавай глупави въпроси.