Наука на науките - Глава четиринайсета: Философският живак

 В този първи ден след ваканцията Касандра изгаряше от нетърпение да направи две неща: да види Волчо и да започне подготовката за създаването на философския камък, което беше изключително важно и неотложно. Трябваше ú олово и тя знаеше къде да го намери. Само не знаеше как да го вземе, но щеше да измисли начин. Освен олово ú бяха необходими и още някои неща, но тях ги имаше в лабораторията по химия. Следващият въпрос за разрешаване беше, как да остане сама в тази лаборатория, тъй като не можеше да направи опита без пособията там. Трябваха ú стативите, спиртната лампа или още по-добре газовата горелка, реторта, с каквато не беше работила досега, а само на теория знаеше какво се прави с нея, и още това-онова. Беше научила наизуст тълкуването на рецептата от книгата на Патриций Безмеки. А то гласеше следното:  

“Философският живак всъщност е олово. При нагряването му се получава жълт оловен окис. Това е зеленият лъв, който при по-нататъшно загряване, се превръща в червено-оранжев лъв. После го нагряваме с кисел гроздов спирт - винен оцет, който разтваря оловния окис. След изпаряването остава оловна захар - нечист ацетат на оловото. При неговото постепенно нагряване в разтвора първо се отделя кристализационната вода (флегма), след това горящата вода (ацетон) и накрая тъмночервената маслена течност. В ретортата остава черна маса или черен дракон. Това е раздробено на прах олово. При съприкосновение с нажежен въглен започва да се утаява и се превръща в жълт оловен окис: черният дракон е изял опашката си и се е превърнал в зелен лъв. Можем отново да го превърнем в оловна захар и да повторим всичко отначало…Опитайте сами и ако имате уникална аура, ще се получи.”