Изправена на стола, Зелда Девон търкаше прозорците с парцала, та пушек се вдигаше. От сутринта не беше сядала, раздигна цялата къща и я подреди отново, но не усещаше умора. Кръвта ú кипеше, в главата ú бушуваше пожар от огнени мисли и всякакви планове за отмъщение я обливаха като топли вълни. Статията и трудът, който си направи – да я разнася като най-обикновена пощаджийка, не дадоха резултат. Леон не беше уволнен и нямаше никакви намеци това да стане в близко бъдеще. Никой не обърна внимание на блестящата ú находка. Никой не я потърси за коментар.
Прекъсна я някакъв шум откъм кухнята, нещо кипеше. Зелда хвърли парцала на спалнята, скочи от стола и забърза към тенджерата с картофи.
След като оправи поразиите от кипящата вода, в къщата всичко вече беше изрядно. Нямаше къде повече да се пипне. Но Зелда продължаваше да не я свърта на едно място. Погледна часовника, хвана торбата с празните буркани и тръгна към мазето.
(още…)
