След като статията излезе на бял свят, Зелда вече си представяше как с наслада ще обере плодовете от труда си. Само снощните сцени на Кристи хвърляха лека сянка над задоволството ú, но в края на краищата всичко беше за негово добро.
Сега тя трябваше да доведе нещата до край. Затова тази сутрин, още в ранни зори, собственоръчно се зае да разпространи вестника, така че той да стигне до всички заинтересовани – Училището по химия и Министерството на образованието.
В Министерството не я пуснаха да се разхожда по етажите, но долу в преддверието имаше пощенски кутии с имена. Зелда напъха във всяка от тях по един екземпляр.
После се запъти към Училището. Не ú се щеше да я видят там. Никак даже.
От другата страна на улицата – точно до входа на парка, видя вестникарска сергия. Човекът тъкмо отваряше. Зелда Девон набързо го „нае“ да свърши работата вместо нея. Обясни му точно къде да занесе вестниците, как да ги закачи по вратите с кабърчета или да ги мушне отдолу и няколко пъти повтори номера на кабинета на Леон, където беше особено важно да се получи доставката.
Тръгна си доволна, много доволна. Сега трябваше само да почака докато вибрациите на механизма, който беше задействала, достигнат определената цел. А именно – от Министерството да уволнят Леон.
(още…)
