Денят премина неусетно, а също и следващият, защото на Касандра изведнъж ú се прииска да отиде в Египет и да се запознае отблизо с Волчо. Хрумна ú точно в часа по химия и това струваше на Тристан две счупени епруветки и леко изгаряне на дланта. В едната епруветка той нагряваше разтвор, придържаше я със специалната щипка и точно тогава Касандра дойде, много въодушевена, да му сподели намеренията си. Тя държеше и своята епруветка в ръка, но вече беше забравила какво е сложила в нея.
- Тристан, трябва да ти кажа нещо!
– Какво – той беше съсредоточен да държи дъното на епруветката точно над пламъка.
Касандра се огледа дали някой не ги чува:
– Мисля да отидем пак в Египет – наведе се тя към него, – да видим отблизо онези…
Тристан се отдръпна и я погледна. Направо не вярваше на ушите си – такова предложение да дойде точно от нея. Докато вникваше в думите и, той несъзнателно посегна със свободната си ръка и хвана нагрятата епруветка. Мигновено усети болката и хвърли, каквото държеше напред. С щипката уцели и епруветката на Касандра и след малко двамата метяха стъклата от пода, а ръката на Тристан беше намазана с крем против изгаряне и увита с носната кърпа на преподавателя.
(още…)
