Минаха събота, неделя. Зелда не можеше да си намери място – постоянно мислеше за Леон, за това как я изигра, как ú попречи да раздаде възмездие и да покаже коя е. Усещаше горчивия вкус на поражението, а срещу този вкус нямаше лек, освен отмъщението. Копнееше да направи нещо, за да принизи Леон, да го смачка, да го види безсилен, както се чувстваше тя пред него.
Както и друг път, когато беше обсебена от някаква идея, не бе в състояние да мисли за нищо друго.
– Леон, Леон, Леон, не може да има много хора с такава фамилия – Зелда чевръсто тракаше по клавиатурата на компютъра с двете си ръце. Беше леко затруднена, защото пропусна да научи малкото му име.
- Оп! – ето, че най-после излезе нещо, цял час вече търсеше. – Какво е това – статия за сибирските шамани, на руски. – Зелда се зачете. Стана ú интересно. Първо имаше уводна част за шаманизма, за силите на трансформация на съзнанието и самоизцелението, която тя попрехвърли набързо. После различни хора разказваха как са изпитали призвание да станат шамани. Оказа се че повечето от тях са преживяли дълго боледуване, на границата със смъртта, и след като са се преборили с болестта, са открили, че притежават специални умения чрез които могат да помагат на другите. Пишеше още, че според съвременната медицина поведението и състоянието на тези хора показва признаци на нервно заболяване, на раздвоение на личността и че преживяванията, за които те разказват, са резултат от тежки халюцинации.
(още…)
